Празнуваме Гергьовден

На днешния ден имен ден празнуват Георги, Герго, Гергана, Геро, Гюрга, Гето, Гецо, Гоце, Гуга и др.
Снимка: БГНЕС

На 6 май празнуваме Гергьовден, Деня на храбростта и празника на Българската армия. 6-ти май е Денят на Св. Великомъченик Георги Победоносец - покровител на овчарите и стадата.

Според преданията той е римски войник, християнин. Роден в Кападокия (днешна Турция) в християнско семейство. Баща му е служил като офицер в римската армия, майка му е от Лида, Палестина, където се връща като вдовица с малкия си син. Младият Георги следва пътя на баща си и постъпва на служба в армията, където се проявява като добър войник и бързо се издига във военната йерархия. По това време е разпределен в Никомедия и служи в личната гвардия на император Диоклециан. Той издава едикт за систематично преследване на християните в цялата империя.

На Георги е заповядано да вземе участие в преследванията, но вместо това той открива себе си като християнин и критикува решението на императора. Разяреният Диоклециан нарежда Георги да бъде подложен на мъчения и да бъде екзекутиран като предател. Тялото на Свети Георги е погребано в Лида. Скоро след това християните започват да го почитат като мъченик за многото чудеса, които извършил след смъртта си като небесен воин и закрилник.

Едно от най-известните чудеса, извършено от Св. Георги - и заради което е често изобразяван на иконите, убиващ змей, е чудото, станало близо до град Вирит, днешен Бейрут, недалеч от град Лида, където лежало тялото на светеца. Близо до град Вирит имало голямо езеро, в което живеел страшен змей, той често излизал и много хора ставали негова жертва. Когато пък доближавал градските стени, дъхът му отравял онези, които били наблизо и го вдишвали. Гражданите се опитвали да се преборят със звяра неведнъж, но нямали успех. Така един ден те решили да помолят владетеля си за помощ, той пък от своя страна издал заповед, с която разпоредил всеки ден да предават на змея по едно от децата и тъй да спасят останалите. Когато дошъл ред на управителя, той завел своята дъщеря.

Когато змеят излязъл, се появил Св. Георги, яхнал бял кон и отишъл при девойката. Попитал я защо стои там и плаче, а тя като му обяснила, викнала към него, за да бяга оттам. В този час светецът-воин препуснал към змея и го пробол с копието си. После наредил на момичето да го върже с пояса си и да го завлече в града. Народът, като видял това - се разбягал от страх, но Светията им заговорил, да не се страхуват, защото Господ Исус Христос го е изпратил да ги избави от това зло, за да повярват в Него. Подир тези думи светият воин отрязал с меча си главата на змея, а хората повярвали в Бога и всички до един се покръстили, а те били двадесет и пет хиляди освен жените и децата, казва преданието.

Гергьовден, заедно с Великден, се смята за най-големия пролетен празник, но за разлика от Великден, който е подвижен празник, винаги е след разцъфналата пролет. Затова се нарича Зелен Георги (или Цветен Георги). Подготовката за празника започва още от предния ден. Момите берат цветя и вият венци за агнето, което ще се коли за курбан. Месят се обредните хлябове, като най-големият се нарича на Св. Георги. Коли се първото мъжко, родило се през годината, агне, прекажда се и се освещава.

Коленето става пред трапезата, на която има сол, трици и трева, от които предварително се дава на агнето, за да има ситост, плодородие, здраве и живот. Събраната кръв се изсипва върху лехите, за да ражда земята повече. Всички се събират на обща трапеза, прекаждат я, пият, веселят се и пеят песните "Св. Георги обикаля нивите", "Здравец за Гергьовден", "Венец за агънцата". На трапезата освен печено агнешко трябва да има пресен лук и чесън, салата, пиле, хляб и вино.

След обяда се играят хора и се връзват люлки, които моми и момци не люлеят ли, няма да им върви през годината. Някъде момите вадят от бял котел с мълчана вода предварително оставени да пренощуват пръстени, гривни или китки и наричат коя мома за кого ще се омъжи. Другаде има обичай събличане и забраждане на булките. Всички млади булки, омъжени през тази година, излизат на мегдана с невестинските си премени. Кръстниците (или кумовете) свалят ритуално връхната им дреха и събуват обувките им. После ги забраждат с кърпа.

Празнуват и всички именници - Георги, Герго, Гергана, Геро, Гюрга, Гето, Гецо, Гоце, Гуга и други, като посрещат гости в домовете си. Под християнската същност на Св. Георги Победоносец се откриват древномитологични реликти - той е героят-мъченик, с когото фолклорната традиция свързва езическите пролетни скотовъдни култове и мотивите на змееборството. Побеждавайки демона на злото (змей, дракон), той възстановява хармонията на битието.

Денят на храбростта започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване. С указ № 1 от 1 януари 1880 г. княз Александър Батенберг учредява военния орден "За храброст" - отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. С указ № 5 от 9 януари същата година се постановява честването на празника. През войните в периода 1912-1918 г., макар и в бойни условия, празникът се отбелязва.

Той се чества всяка година с отслужване на панихида за загиналите и молебен за живите. Прави се преглед на войсковите части от върховния главнокомандващ на Българската армия и велик магистър на ордена "За храброст". Тържеството завършва с военен парад. До подписването на Ньойския договор Денят на бойната прослава се чества отделно на 27 ноември - победата на Българската армия в боевете при Сливница в Сръбско-българската война от 1885 година.

През 20-те години този празник се обединява с отбелязването на Деня на храбростта на 6 май. От 1931 г. Денят на храбростта и победите е обявен за боен празник на войската. За първи път при честването на Гергьовския празник през 1937 г. тържеството започва от предната вечер със заря, дотогава тя е епизодично явление. След 1946 г. традицията в честването на празника на Българската армия е прекъсната. Първоначално е определена датата 9 септември, а след 1953 г. - 23 септември, която остава до демократичните промени у нас през 1989 г.

Великото народно събрание определя за празник на войската 23 август - Денят на решителните боеве при Шипка. Две години, 1991 г. и 1992 г., българските воини честват този паметен ден като свой празник. През 1993 г. с постановление на МС № 15 от 27 януари - 6 май е обявен за Ден на храбростта и празник на Българската армия.

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

Какво искате да ви донесе Дядо Коледа?

Мара Белчева - красивата българска поетеса
Известни

Мара Белчева - красивата българска поетеса

Битка за сърцето на една от най-красивите поетеси била причина...

Маршът на незадоволените жени
Свободно време

Маршът на незадоволените жени

Телата им са покрити с кожа, главата с косми, имат две очи...

8-те навика на щастливите хора
Свободно време

8-те навика на щастливите хора

Има много практични неща, които всяка от нас прави...

Абонамент