Лятото ни дава поводи да се вдъхновим, да се влюбим и да се усмихнем.

Днес ви вдъхновяваме и с едно стихотворение, което цялото е лято:

***

Неежедневие

Понякога от лятото ми става хубаво…
Не помня вчера и забравям утре.
Не ми е никак трудно да се влюбвам
във всяка незапочнала минута;
в зелените тревици между плочките;
в походките на уличните котки;
във своето смълчано безпосочие;
във бялата тъга на всеки облак;
в момчетата, които преминават
и няма никога да ги познавам;
във грапавия глас на тротоарите;
в мехурчетата в цитронадата;
във гларусите (само как съм влюбена!);
във всичките си малки щуротизми;
в липата, стъпила на ъгъла;
в една витрина с жълти ризи;
във отражението в огледалото;
в уюта, сгушен на терасата;
в китарения пулс на тялото ми…
В усещането, че животът е ПРЕКРАСЕН…

Caribiana

Добави ни в предпочитани източници в Google