Виктория Бешлийска е филолог по призвание и пътешественик по душа. Обича да се наслаждава на красотата. Намира я не само в гледките, които съзерцава по пътя си, а и в думите, които чува. Думи, които оставят следа и приканват към вълнуващо пътуване в необятните дебри на българския език, разказват NOVA.

„Вярвам, че това е едно пътуване, което ще продължи много дълго за мен и се надявам да е така“, споделя тя.

От 4 години насам Виктория търси и намира стари български думи, които вече не се използват толкова често и ги припомня на хората с помощта на личен блог в социалните мрежи - „По дирите на думите“. През 2020 г. издава и първия си роман - „Глина“.

„Пътувам из много най-различни и фантастични краища на България, някои от тях са доста забравени, за съжаление. Не е трудно, когато го правиш с желание и всичко, което човек усеща като лична своя страст, не му създава трудност. Това, което се изисква, е просто постоянство“, казва Виктория.

15 стари български думи, чието значение ще ви изненада

15 снимки

Първоначално блогът ѝ е свързан с лични преживявания, оценка на филми и книги, докато в един празничен ден всичко това се променя. „На 1 ноември 2018 г., в Деня на Народните будители, който е и моят рожден ден, помолих аудиторията да ми подари по една забравена дума и така всъщност възникна идеята това да стане основната насока на страницата“, разказва Виктория.

Вярна на максимата, че написаното остава, младата жена успява да изготви списък от над 500 думи, които вече отсъстват от ежедневната ни комуникация. Зад част от тях стоят и лични истории.

„Колкото и да е странно, много лична за мен е думата „диване“, която също използвам понякога и за малката ми дъщеря. Тя съдържа енергия, малко порицание и много любов“, казва филологът.

През годините тя открива и слова, които я удивляват.

„Да речем думата „чоперка“ е една такава. Това било заплесната, отнесена жена“, добавя Виктория Бешлийска.

Снимка: Невена Рикова

Въпреки че често гледа към миналото, Виктория наблюдава и настоящето и вади изводи за него.

„Точно в този момент езикът изглежда доста наежен. Струва ми се, че го използваме много повече като оръжие, с което да стреляме, отколкото като мост, който можем да построим към другия. От тази ситуация губим ние като хора, защото губим от пълноценния си контакт с другите, а другите са всъщност нашите огледала“, смята тя.

И, за да не бъдат огледалата криви, е редно хората да отворят сетивата си, както едни към други, така и към словото, смята Виктория.

Целия разговор на репортера Николай Беремлийски с Виктория Бешлийска гледайте във видеото.

А в галерията ни прочетете някои от най-интересните и позабравени български думи от „По дирите на думите“:

15 стари български думи, чието значение ще ви изненада

15 снимки