Днешното ни поетично вдъхновение е за онези, които понякога ни побъркват, но пък не можем да живеем без тях - мъжете...
***
Нужен ми е само той
Обичам ненормалните мъже,
които ме усмихват до полуда.
С които може времето да спре,
с които и животът да е чудо.
Обичам романтичните мъже,
онези дето правят изненади.
Онези, дето с поглед ще ги спреш,
а после се разхождат из съня ти.
Грижовни да са, нежни и добри,
над мъжкото си Его да преминат.
Не искам да ми свалят те звезди
(самата аз звезда съм от година).
Обичам да обичат без "ако"...
(Условностите често ме отблъскват.)
Любов да подаряват...И дано
мечтите ми до блясък да излъскат.
Да могат да даряват свобода,
тогава Любовта е толкоз силна.
Да ходят с гордо вдигната глава,
а моята по-честичко да милват.
Да могат да прегръщат до бездъх,
капризите ми да търпят в излишък.
Дори да полетя към някой връх,
да мога да се връщам, за да пиша.
А всъщност ми е нужен само Той!
Едничък и единствен, и ми стига.
Съвсем не искам приказен герой,
а мъж, със който бързо се издигам...
Десислава Церовска
/Звезда Христова/
Добави ни в предпочитани източници в Google
