Най-красивата и нещастна императрица на Европа: Историята на Елизабет Баварска

елизабет баварска
Снимка: Wikipedia.org

Елизабет Баварска е една от най-известните и популярни героини в историята на Европа, чиято тъжна биография е сравнена със съдбата на принцеса Даяна и повече от веднъж е в основата на книги и филми. Защо любимата на хората не е харесвана в двореца, защо тя така и не успява да стане щастлива до любимия си съпруг и как животът й приключва - разказваме ви в нашия материал. 

Съдбата на херцогиня Елизабет Баварска, известна още като Елизабет Австрийска и принцеса Сиси, се смята за една от най-романтичните и в същото време най-тъжните в историята. От една страна - брак, сключен по любов, а от друга - омраза и завист от страна на роднините на съпруга и двореца, трагични загуби и ужасна смърт. 

Елизабет Амалия Евгения Вителсбах е родена на 24 декември 1837 г. - точно на Бъдни вечер, което близките й смятат за добър знак. Баща й, Максимилиан Йозиф, произхожда от германския феодален род Вителсбахи, а майка й, принцеса Лудовика Баварска, е дъщеря на крал Максимилиан I. 

Родителите на Сиси не сключват брак по любов и затова никога няма близост и взаимно разбирателство между съпрузите. Бащата на Елизабет постоянно отсъства и прекарва много малко време със семейството си, а майка й е съсредоточена върху идеалното възпитание на дъщерите си, за да могат по-късно да се оженят за благородни представители на аристокрацията. 

Трябва да се отбележи, че Лудовика смята най-малката си дъщеря за грозна и затова обръща повече внимание на най-голямата, Елена, докато младата Сиси е оставена да се отглежда сама през цялото време. Тя прекарва часове в скитане из района в компанията на четириногите си приятели, рисувайки и пишейки поезия. 

Когато Елизабет е на 15 години, тя, заедно с майка си и по-голямата си сестра, отива в град Бад Ишл в Австрия. Там Елена трябва да влезе в годеж с император Франц Йосиф, чиято майка, принцеса София от Бавария, смята най-голямата дъщеря на принцеса Лудовика за подходяща половинка за нейния син. Нещата обаче не се получават така, както кралската особа планира и Франц Йосиф се влюбва в младата и жизнерадостна Елизабет, а тя отвръща на чувствата му. 

След като получават разрешение от родителите си, бъдещите съпрузи започват да се подготвят за сватбата. Императорът се отправя към Виена, а Сиси посвещава цялото си време на учене. Момичето учи история, политически науки, проявява интерес към литературата и ходи на уроци по езда - нейният наставник, граф Йохан Майлат, отбелязва, че бъдещата съпруга на императора има невероятна жажда за знания и изключително отговорен подход към учебния процес.  

На 24 април 1854 г. се състои тържествената сватбена церемония на Елизабет Баварска и Франц Йосиф I. Въпреки факта, че тя е влюбена в съпруга си (което е рядкост за онова време), не й е лесно да издържи на повишеното обществено внимание и натиск от страна на майката на императора. 

Много скоро бракът на Елизабет се превръща в истински кошмар - принцеса София, свикнала напълно да контролира живота на сина си, активно се намесва в отношенията със съпругата му и мечтае да направи Сиси истинска императрица, която да спазва всички правила на двореца. Това включва посещение на всички официални събития, общуване с определен кръг от хора (само най-благородните представители на аристокрацията), строги ограничения, продиктувани от кралския протокол, и други правила, които силно депресират Сиси. 

Първоначално Елизабет се опитва да привлече вниманието на Франц Йозиф към действията на майка му, но императорът се отнася към нея с голямо благоговение и не може да защити любимата си. Тогава Сиси си намира хоби, което се превръща в изход за нея - конния спорт. Тя се чувства наистина свободна на седлото и може да язди с часове из околността. 

През 1855 г. Сиси забременява, но това събитие само влошава трудното й положение. След като научава, че очаква наследник, ерцхерцогиня София започва да посвещава цялото си време на съпругата на сина си - редовно й дава съвети, учи я, влиза в покоите й ден и нощ, за да провери дали всичко е наред.  

Това поведение на ерцхерцогинята ужасно потиска Сиси - тя започва да страда от депресия и тревожност, редовно се сблъсква с пристъпи на паника и други прояви на силен стрес, но никой в двореца не разбира нейните преживявания. 

На 5 март 1855 г. Елизабет ражда дъщеря, която е кръстена на майката на Франц Йозиф. Бабата започва напълно да контролира живота на новороденото. Настанява детето в най-отдалечените стаи от тази на Сиси и ѝ дава да прекарва само няколко часа на ден с дъщеря ѝ. 

Ситуацията се повтаря през 1856 г., когато Елизабет и Франц Йозиф имат втора дъщеря. Този път обаче Сиси не издържа на натиска на свекървата и се обръща за помощ към съпруга си, а той й помага.  

Малко по-късно Франц Йосиф започва да въвлича Сиси в политически дейности - императорът взима жена си на пътувания в чужбина, а тя се радва на любовта и признанието на хората. Нейните поданици отбелязват нейната искреност, любов към живота, красота и отношение към страната, а също така знаят за конфликта й с ерцхерцогинята, която не е обичана сред хората поради участието ѝ в потушаването на революцията в Австрийската империя през 1848 г. , и затова  още повече харесват Сиси. 

През 1857 г. в живота на императрицата се случва трагедия, която променя живота й завинаги - по време на пътуване до Унгария и двете ѝ дъщери се разболяват сериозно. Най-малката скоро успява да се възстанови, но голямата не оцелява. След като погребва дъщеря си, Сиси напълно се затваря. Няколко седмици императрицата не общува с никого, освен със съпруга си, и посвещава цялото си време на конна езда. 

След като се възстановява от трагичната загуба, животът на Сиси започва да се връща с релси. Освен това на 21 август 1858 г. тя ражда третото си дете - дългоочаквания им син. Раждането обаче е изключително трудно и тя се нуждае от много време, за да се възстанови. Ерцхерцогиня София бърза да се възползва от това. Майката на Франц Йосиф напълно контролира живота на новородения наследник, осъзнавайки, че Сиси няма сили да се бори. 

В същото време императорът отива в северната част на Италия, за да участва в битки срещу войските на Наполеон III. Отсъствието на съпруга й тревожи Елизабет, тя е много отегчена и дори редовните любовни съобщения от Франц Йосиф не й помагат да се справи с безпокойство. Това състояние не се отразява добре на здравето й. Сиси практически спира да яде, сваля много килограми и отново започва да страда от пристъпи на депресия. 

Елизабет Баварска е изключително загрижена за своята привлекателност и стройност, ужасно се страхува да не напълнее и редовно се измъчва с най-строгите диети, занимава се с изтощителни тренировки дори в онези моменти, когато тялото й е изтощено, а също така предпочита корсети с тесни връзки, които притискат органите ѝ и пречат на нормалното кръвообращение. 

Ерцхерцогинята продължава да оказва натиск върху нея и я лишава от възможността по всякакъв начин да участва в живота на собствените ѝ деца. Сиси решава да замине - в продължение на четири месеца пътува из гръцките острови, Франция, Англия и Португалия и това преживяване й дава дългоочакваната свобода, за която винаги е мечтала. Оттогава заминаванията на императрицата стават редовни. Елизабет прекарва месеци далеч от дома, връщайки се само на Коледа, което силно разстройва императора, но радва майка му. 

Не само Франц Йосиф страда от отсъствието на Сиси, но и нейните деца, особено сина ѝ. Тъй като той е предопределен да стане следващият престолонаследник, възпитанието му е много строго. Той е заливан с ледена вода сутрин, принуждаван да заляга над учебниците с часове и лишаван от свободно време. Един ден Сиси все пак успява да сломи натиска на ерцхерцогинята и настоява за уволнението на един от учителите на сина ѝ, който използва най-жестоките методи на възпитание.  

През 1868 г. императорът и императрицата имат четвърто дете - дъщеря, която става любимият наследник на Елизабет. Може би това се дължи на факта, че свекърва ѝ, напълно погълната от отглеждането на Рудолф, не контролира живота на новороденото и позволява на Сиси да се наслади на майчинството. Когато пораства малко, императрицата започва да я взема със себе си на всичките си пътувания в чужбина, а в двора най-малката дъщеря на Елизабет е наречена нейното „единствено дете“. 

Една година по-късно Елизабет и императорът са короновани за крал и кралица на Унгария. Това събитие за кратко носи хармония в живота на Сиси, която обича Унгария с цялото си сърце и мечтае за подобен резултат. 

Щастливото време на Елизабет обаче приключва през 1889 г., когато умира единственият ѝ син и престолонаследник. Трагичната загуба напълно разклаща психическото здраве на Сиси, тя практически спира да поддържа връзка с външния свят. 

На 10 септември 1898 г. Елизбает се разхожда из Женева в компанията на една от придворните си дами, когато непознат мъж внезапно се приближава към нея и я блъска. Няколко минути по-късно обаче тя чувствала силна болка в сърцето и внезапно умира. 

Престъпникът, който се оказа 25-годишният италиански анархист, е заловен почти веднага и осъден на доживотен затвор, а няколко години по-късно се самоуби. 

Смъртта на Сиси е голям удар не само за семейството й, но и за нейните поданици, които я обичат с цялото си сърце. Тъжната история за живота на Елизабет Баварска оставя дълбок отпечатък в сърцата на хората в Европа и днес съдбата на известната Сиси, която все още се помни от историци и биографи, се сравнява с живота на принцеса Даяна, която също не може да се примири със суровата реалност на живота в двореца, но печели невероятната любов и признание на хората. 

Прочетете още: 

Хороскоп за деня

Магическата топка
Попитай Магическата топка
Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня

Авторите

Оферти