Не се плашете от закуската, дори да е баничка, кекс или шоколад

Проф. Божидар Попов
Снимка: личен архив

Християн Немски

Преди броени дни проф. Божидар Попов издаде поредната си книга "Митове и истината за храните, храненето и диетите", в която е събрал голяма част от професионалния си труд и знания, но на достъпен и полезен за читателите език. Той е учен с дългогодишен опит във физиологията на храносмилането и усвояемостта на храната, алтернативното хранене, хранителната профилактика на сърдечносъдовите заболявания и хигиенно-екологичните аспекти на здравето.

От 1999 г. е председател на Българското научно дружество по хранене и диететика и ръководител на катедра "Медицинска екология и хранене" към Медицинския факултет в София.

До неговото компетентно мнение се допитват и редица международни организации, сред които Европейското научно дружество по затлъстяване, Федерацията на европейските научни дружества по хранене (FENS), Европейската академия по хранене (EANS), Международният съюз на нутриционистите (IUNS) и др.


- Новата ви книга се казва "Митове и истината за храните, храненето и диетите". Кой тогава е най-големият мит по отношение на здравословното хранене и диетите?
- Най-големият мит е, че ни трябват много пари, за да се храним здравословно. По-важно е човек да се храни според спецификата на своя метаболизъм. Затова няма универсална рецепта и диета за отслабване, защото всеки организъм е податлив по различен начин към свалянето и респективно трупането на килограми. Другата сериозна заблуда е, че не бива да закусваме. Подчертавам дебело, че именно сутрешният прием на храна е от изключително значение, тъй като даваме нужното "гориво" на тялото ни, за да стартира деня, което ще се изразходва много по-лесно за разлика от обилната вечеря. Преди лягане организмът се подготвя за покой и сън и всъщност солидното похапване късно вечер, към което масово се придържаме, натоварва и уврежда бъбреците, черния дроб и сърцето.

- Споделете тогава какво трябва да включва една примерна закуска и вечеря?
- Правете точно обратното на навика – засилете приема на повече продукти сутрин (между 500 и 700 калории), а вечер наблегнете на супите, киселото мляко, плодовете и зеленчуците. В нашата наука сме доказали, че организмът не бива да остава без храна над четири часа, така че разделяйте отделните похапвания през подобен времеви интервал.

- Има ли полезен продукт, който като нация постоянно подценяваме и рядко включваме в менюто си?
- Международни данни показват, че България е на едно от последните места по прием на риба. Именно месото на тези морски и речни обитатели е богато на ненаситени омега-3 мастни киселини и е невероятно полезно за редица биохимични процеси, извършвани от органите и системите в тялото ни. Еталон за екологично чист продукт е балканската пъстърва, защото е любител на изключително бистри сладководни реки. Не пропускайте и 1-2 лъжички мед дневно, но не го разтваряйте в горещия чай, тъй като полезните му качества се губят при термична обработка.

- Със сигурност сериозна част от българското население ще попрекали с яденето и пиенето на Коледа и Нова година. Как обаче да облекчим поне в някаква степен тежестта в стомаха и гаденето?
- С приема на алкохол е нужно да консумираме и повече салати, за да снабдим организма с витамини и минерали, които действат очистващо на фона на токсините и калориите, приемани с алкохолните напитки, мазните, тестени и сладки ястия, които ще ни съпътстват масово по празниците. Трябва да се научим да ядем повече пресни плодове и зеленчуци. Всеки ден количеството им не бива да е под 500-700 грама. Така че след тежките трапези на Коледа и Нова година, засилете тяхната консумация. Ако сте с по-чувствителен стомах, наблегнете на фрешовете, печените ябълки и круши или пасираните плодове и зеленчуци.

- Вие сте привърженик на балансираното хранене. Има ли обаче суровина, която завинаги можем да изключим от своето меню?
- Ние специалистите по хранене казваме, че няма вредни храни, а вредни количества. И най-полезните продукти могат да ни навредят, ако ги консумираме непрестанно. Затова хапвайте колкото се може по-разнообразни суровини, но балансирано.

- Колко често е добре да включваме месо в менюто си, кое препоръчвате и кое да избягваме?
- Два пъти седмично е напълно достатъчно да похапваме месни продукти от типа на всякаква скара или готвени ястия. Вече е категорично доказано, че честият прием на червени меса увеличава риска от рак на дебелото черво. Яжте риба също поне 1-2 пъти в седмицата, но подбирайте предимно прясна и речна, за да избегнете нефтените замърсявания, характерни за морските и океански басейни.

- С каква мазнина е добре да готвим?
- Нека готвим с възможно най-малко мазнини, независимо от вида им. И олиото, и зехтинът са подходящи в салатен (суров) вид. Вече се предлагат кухненски съдове, чието покритие изисква оскъдна мазнина, за да приготвим дадено блюдо.

- Вярно ли е схващането, че нискомаслените млечни продукти са по-вредни от високомаслените, защото на практика в първите почти не се съдържат полезни съставки?
- Оптималният вариант е да консумираме млечни продукти с 2% масленост. В нискомаслените млека липсват мастноразтворимите витамини A и D, калцият, калият и част от белтъците – все едно приемаме суроватка. Направо е престъпление, особено за подрастващите, да им даваме нискомаслени млечни суровини между 0,1 и 1%.

- Трябва ли да се откажем от белия хляб?
- При някои заболявания на храносмилателната система е даже препоръчителен. Иначе е пълен само с нишесте. Изберете пълнозърнестия хляб. Калориите в него са изравнени с тези на белия, но минералните съставки, витамините и фибрите (помагащи за перисталтиката) са в пъти повече.

- Вие сте пътували в различни държави. Коя нация се храни най-здравословно?
- Тук роля играе генетиката. Скандинавските народи са най-добре сложени като пропорционалност и хармоничност на тялото, въпреки че ядат доста. Аз често давам пример с монголците, които консумират предимно овче месо, богато на най-много наситени мастни киселини. При тях обаче почти не се наблюдават сърдечносъдови заболявания, защото организмът им произвежда ензим, усвояващ бързо и лесно подобни мазнини.

- Как се е променила културата на хранене на българина през последните години?
- Българинът постоянно се информира за новостите относно здравословното хранене и е запознат в детайли със свойствата и качествата на отделните групи продукти, но проблемът е, че не обича да спазва принципите на балансирания и полезен прием на храни.

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти