Велина Томова
Всеки от нас е главен герой в собствения си живот. Това ни позволява сами да направляваме живота си, да изпитваме в пълната им дълбочина всякакви чувства и да се чувстваме най-важни на света. Защото наистина сме, но в само в собствения си живот.
Но това съвсем не означава, че сме толкова важни за околните.
Всеки играе своята главна роля и е много повече зает със себе си, отколкото с вас.
Затова по никакъв начин не бива да отдавате огромно значение на неща, които си мислите, че хората забелязват във вас.
Това, че не сте си почистили обувките тази сутрин може и да е направило впечатление на колежката от рецепция, но повярвайте, едва ли някой друг е обърнал внимание на този пренебрежимо малък факт.
Същото е с непокорния кичур,който все щръква от бретона, с недооправения маникюр или с неизскубаните две косъмчета от веждите.
Все си мислим, че всички погледи са вперени в нас, когато влезем в стаята, но всъщност всеки живее в своя собствен свят, замислен за собствените си „недостатъци“, с които смята, че е смутил околните.
Това е така нараченият ефект на прожектора. Сякаш с вашата поява на сцената на живота един прожектор ви осветява и всички обръщат поглед към вас.
Не е така, за щастие. Това е просто игра на ума.
Е, има хора които са ужасно мнителни, вторачени са във всеки детайл от облеклото и поведението на околните и не се смущават да коментират тези подробности.
Обикновено такива хора крият в себе си ужасна, ужасна несигурност и умират от ужас, че някой може да събере смелост и да започне да изброява техните недостатъци.
Но тези хора са единици. Повечето ви близки и колеги изобщо няма да забележат онова малко нещо, което вас толкова ви смущава, а на тях дори не им е направило впечатление.
Така че го карайте по-спокойно. Играйте главната си роля, но не мислете, че публиката ви е предана. Тя все пак е заета със своето собствено представление в момента ;)
- Ако някой не ви харесва, помолете го за помощ
- „Никой не ти дължи нищо“ - коледното писмо на един баща до дъщеря му
