На днешния 16 юли почитаме паметта на Света Юлия – християнка, която приела мъченическата смърт, вместо да се отрече от своята вяра в Христа.
Житие на св. мъченица Юлия девица
Св. Юлия била родом от Картаген. Произхождала от бележит род. Родителите ѝ били християни и ѝ дали християнско възпитание. Когато персийците покорили Картаген, те отвлекли много народ. И малката Юлия била между пленниците. Купил я някой търговец езичник в Сирия. Много настоявал търговецът да се отрече тя от Христовата вяра и да стане едноверна с него. Юлия не се съгласила и той я оставил на мира. Веднъж търговецът отишъл на остров Корсика по работа, като взел със себе си и Юлия. Жителите на острова имали тогава голям езически празник.
Като видели, че Юлия не взема участие в поклонението на идолите, и като узнали, че е християнка, подложили я на ужасни мъки и най-после я разпнали на кръст.
Когато тя висяла на кръста и вече била близо до смъртта, господарят ѝ се пробудил и щом я видял разпъната, огромна жалост изпълнила сърцето му, но с нищо не можел да ѝ помогне: Христовата невеста вече умирала. Когато святата ѝ душа се освободила от телесните връзки, всички видели как от устата ѝ излетяла гълъбица, която била по-бяла от сняг, и отлетяла нагоре към небето. Заедно с това мъчителите ѝ видели ангели; и всички били обзети от голям страх; избягали оттам и само бездиханното тяло на светицата останало да виси на кръста. Но Христос Господ не го оставил: Той заповядал на ангелите Си да го пазят, докато не ѝ приготвил честно погребение по следния начин.
Недалеч от остров Корейка се намира малко островче, което по-рано се наричало Маргарита, а сега - Горгона. Там имало мъжки манастир. Божий ангел се явил на монасите, известил им всичко, което се случило на света мъченица Юлия, и им заповядал по-скоро да отплуват с кораб до този остров, да свалят от кръста многострадалното тяло на светата мъченица и да го донесат в манастира си за погребение.
Монасите се качили на кораба, вдигнали платната и отплавали. Като стигнали до пристанището, те намерили всичко така, както им казал ангелът Господен.
Като снели от кръста светото ѝ тяло, те го повили с чисто покривало. Намерили и отрязаните ѝ гърди, захвърлени недалеч до един камък, взели ги и ги поставили до тялото на мястото им.
После отнесли тялото на кораба и благополучно се върнали в манастира си. Там погребали с чест тялото в църквата, като прославили Христос Бог, укрепил Своята рабиня за този мъченически подвиг. На гроба ѝ започнали да стават чудеса, болни получавали изцеление от различни болести; чудеса ставали и на мястото, където пострадала.
Християните, жители на този остров, научили за страданията на светицата и построили малка църква на нейно име на същото място, където била разпъната; там било тясно: това място представлявало стръмен хълм. А там, където били хвърлени отрязаните й гърди, изпод камъка бликнала изворна вода, която била лечебна. Всички болни, които пиели от тази вода или се миели с нея, оздравявали.
Станало и още едно чудо от камъка, до който се допрели гърдите на светицата: всяка година в деня на нейната памет от него росели, подобно на пот, ситни капчици мляко и кръв, в знак на девството и мъченичеството на света Юлия, която като мляко се избелила с девствената си чистота и се обагрила с кръвта си, пролята за Христа.
След като изминали много години, църквата, построена в чест на светата мъченица на мястото на нейното страдание, остаряла и частично се разрушила. Тогава поискали да построят нова, по-голяма църква на по-широко място, недалеч от старата, тъй като мястото там било много тясно.
Когато приготвили камъни, вар и всички необходимо за строеж и вече искали на следващия ден да полагат основите, на сутринта намерили всички материали - на предишното място, при старата църква. Строителите изпаднали в недоумение. Не след дълго отново пренесли всичко на новото място; но през нощта всичко пак било върнато. През тази нощ пазачите видели светла девица, която натоварила целия материал, приготвен за строежа, на кола, впрегната с чифт светли волове и го превозила на старото място. Те разбрали, че светицата иска да възобновят храма на старото място и изпълнили нейното желание.
На двата острова - Корейка и Горгона, ставали и много други чудеса, докато честните мощи на светицата не били взети оттам и пренесени в Бресчия. И след пренасянето на мощите жителите на Корейка, които идват с вяра в храма на светицата.
