На 19 юни Българската православна църква отбелязва паметта на преподобни Паисий Хилендарски (известен и като Отец Паисий). Роден е около 1722 г. в Банско, в семейство с духовни традиции — брат му Лаврентий бил игумен, а другият — щедър дарител на манастири.
Образование и монашество
Започва като послушник в Рилския манастир, където развива родолюбива зрялост и духовно израстване.
През 1745 г. отива в Света гора, в Хилендарския манастир при брат си Лаврентий, където приема монашество, завършва духовното си образование и действа като таксидиот — монах‑пратеник, който събира средства и популяризира манастира.
Точно тук той става свидетел на отношението към българите — често биващи подценявани от другородци, което събужда у него стремежа да възроди националната идентичност.
„История славянобългарска“ (1762)
През 1760–1762 г. Паисий написва „История славянобългарска“, замислена като духовен наръчник и призив за национално възраждане — напомняйки, че българите някога са били могъща нация, владяла имперски титли и автокефална църква.
След това лично разпространява труда си, вдъхвайки надежда на народа и зареждайки го с национална гордост.
Канонизация и културно наследство
Канонизиран е за светец на Българската православна църква на 26 юни 1962 г. с официален празник — 19 юни (именния ден на св. Паисий Велики).
Неговата история има огромен циркулиращ ефект — над 70 ръкописа са направени до наши дни, икона на духовно и национално пробуждане.
Университети, гимназии, музеи, награди и дори улици носят неговото име — например Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“ (основан 1962 г.) и 2‑левовата банкнота с негов образ.
Защо честваме днес
На 19 юни отбелязваме светската и духовна роля на Паисий като вдъхновител на Българското възраждане. Чрез „История славянобългарска“ той успешно приковава българското самочувствие и културен самопочит.
В заключение
Преподобни Паисий Хилендарски не е просто историк или монах — той е отецът на Българското възраждане. Негова заслуга е, че пробужда народа с обективна история, самочувствие и дух. Днес, преди почти 260 години от написването на „История славянобългарска“, ние отбелязваме не просто факт, а живия пример за това как една книга и един човек могат да променят съдбата на нация.
