Да се влачиш едвам едвам и да нямаш желание да свършиш каквото и да е, се оказа не просто особеност на характера, а наследствено обусловено състояние.

 Доказват го две независими проучвания, публикувани наскоро във Футура Сайънс.

Едното проучване, обхванало голям брой хора, доказва, че мързелът идва от мозъка. Мързеливците трябва да положат повече усилия, за да активират онези участъци в мозъка, които отговарят за действието.

Именно заради тази особеност има хора, на които им отнема дни да се „наканят“ да измият чиниите например.

Тези хора имат проблем и с планирането и взимането на решения. Техният мозък просто работи по-бавно.

Другото изследване допълва резултатите от първото.

Учени от Университета в Колорадо са установили, че мързелът е в гените. Проучването е извършено върху десет поколения плъхове, които, както знаете, са много близки до хората като поведение и реакция на храни и лекарства.

Десетте поколения плъхове категорично доказали, че ако родителите ти са мързеливи, вероятността и ти да си мързелив е близо 100%.

Снимка: Thinkstock

Активните плъхове лесно се мотивирали са още по-активни, докато мързеливите трудно реагирали на каквито и да са стимули.

Все пак, хората не сме плъхове и имаме свободна воля, с чиято помощ можем да променим почти всичко в живота си, което не ни харесва.

Отнася се и за мързела, нищо, че ни е вроден.

 

Добави ни в предпочитани източници в Google

Още за мързела

• Мъдри мисли за мързела
• Обикновен мързел или нещо по-сериозно
• В кой ден мързелуваме "най-пълноценно"
• Изкуството да не правиш нищо или как малко почивка може да ни спаси