Този текст спечели играта "Моята най-добра приятелка" по случай 6-тия рожден ден на Edna.bg:
Душата на моята най-добра приятелка е благоуханно пъстро цвете с фини сетива.
Приятелката ми е изключително добра, благородна и деликатна. Притежава вродена способност да общува с хората, като винаги усеща радостта или болката им, умее да изслушва, да успокои и да види позитивното и в най-тъжния житейски сценарий.
Тя има уникалното качество да разбира. И още по-ценното за мен – да разбира грешките ми, да ми ги казва, но без да ми внуши чувство на вина. По този начин мога да разбера, че бъркам, но без да потъвам в мрачни самообвинения, а да осъзная, че това е поредната ми човешка стъпка, макар и накриво, и е поправима. С други думи приятелката ми може да ме спаси от удавяне, а след това радостно да бършем сълзи, пренесени в някой спомен от детството – на чаша вино.
Моята прекрасна приятелка е безценност. И това не е просто красива дума, напротив – много съм мислила над това. Защото в живота ни има твърде много преходни, посредствени и повърхностни неща, а един мислещ човек отива в дълбокото. Безценността е в това, че обичам приятелката ми и че не си представям живота без нея. Отказвам дори хрумването да не й звънкам често, да не й се хваля или да й плача, да не пием кафе или да потанцуваме някоя вечер…
В тези „малки” неща е моят смисъл – всеки емоционален мой импулс да бъде споделен с нея, изговорен, почувстван, изживян, с цялата гама на чувствата, на която само ние сме способни (повярвайте, в това отношение можем твърде много!) . И точно така си се случва на практика – имам новина, каквато и да е – и просто нещо ме гъделичка, докато не споделя с нея…
Моята най-добра приятелка заслужава цялото възможно щастие в този наш земен път. И аз знам, че Вселената ще й го поднесе.
Автор: Петя Панова-Димитрова
