Алексей Бъчев
Здравейте, Алексей, Бих се радвала да чуя мнението Ви по моя проблем.
Имах връзка с по-млад от мен мъж. След едно прекъсване от негова страна връзката ни стана още по-силна, но след около година разбрах, че родителите му няма да ме приемат и прекратих връзката аз. Беше изключително болезнено и проблемът е, че мина почти година, но болката не намалява.
Говорим си за...
Той се свързва периодично с мен, дори пожела да се видим при едно от идванията си в града. Демонстрира интерес и близост и виждам, че много му тежи, че не сме във връзка, но не го казва и не предприема други действия. Това ме уморява и не ми позволява да се откъсна, защото много го обичам. В безизходица съм и не знам как да се справя. Ще се радвам на предложения, които да изпробвам.
Сърдечни поздрави
* * *
Здравейте,
Четейки писмото Ви, първото, което ми дойде на ума, е следното изречение: „Ако любовта не може да разрешава разни мъчнотии, каква любов е тя”. Това са думи на възрастния градинар от книгата „Жената, която търсеше любовта” от Ивинела Самуилова. В книгата e показана чудесно една перспектива за любовта, с която съм напълно съгласен.
А именно, че наред със спонтанното чувство, за любовта не по-малка роля играе и волята за обичане. Емоцията, заедно с решимостта, е този тандем, който всъщност решава „мъчнотиите” от различен характер в една връзка: разлика във възрастта, неодобрение от родителите... във вашия случай.
Решимост във вашата ситуация виждам проявена само от ваша страна, и то в контекста на доброволна жертвеност. Защо? Поискаха ли от вас тази жертва? Или чрез нея вие сте намерили начин да оправдаете липсата на решимост у вашия партньор? Предпочели сте да сложите етикет „невъзможна” на връзката ви, вместо да приемете липсата на воля у вашия избраник за отстоява любовта ви. Тази липса на решимост той продължава да демонстрира и сега, става ясно от писмото ви.
Според мен може да пробвате два варианта.
Единият е директно да поставите пред него въпроса дали той е готов да отстоява тази връзка въпреки пречките.
Другият – да довършите „откъсването”, независимо дали така сте решили сама или е продиктувано от отговора при вариант едно. За „откъсването”, може да използвате доста техники. Да късате – буквално, каквото ви падне – листенца, цветенца, вестници... Също – може да четете „откъс”-и от книги, статии, вицове...
Търсете в тях „мантри”, както и ключови фрази, които да използвате както ви харесва във връзка с вашия проблем – може като вградени изрази или като основа за небивали сценарии.
В книгата „Животът може да е чудо” ще намерите доста примери. Друга техника, която проработи чудесно в подобна ситуация, е тържествено изпълняване на ритуала „изчезване на проблема в полза за себе си”.
Може да пускате листа в реката, бобени шушулки в тоалетната или брашно по вятъра – няма значение, стига „ритуалното действие” да ви носи ведро усещане за освобождаване от онова, което ви пречи да възстановите интегритета си.
Сърдечни поздрави и от мен, Алексей
