"С любовта шега не бива" гласи заглавието на една от най-хубавите пиеси на Алфред дьо Мюсе, и всеки опит да се намесваме в перипетиите на най-съкровеното чувство ни се отплаща със страдание.

Изписани са тонове сюжети по темата, изгледани са милиарди километри романтични комедии, изплакани са океани със сълзи, продадени са тирове с розови хапчета, водени са дори и войни в името на нейно величество любовта. Но всички нарочни усилия да се провокира, да се пречи и да се бърка в нейните планове завършват с крах.

Тази вечна тема за ненамеса в любовните истории е залегнала и в двете премиери, за които искам да ви разкажа.

Комедийният моноспектакъл на Димитър Живков със звучното и актуално за сезона заглавие "Тиква" е продукт на Сатиричен театър "Алеко Константинов", който залага на вече утвърдения талант на актьора и неговия екип от спектакъла на продуцентска къща "Креди Арте" – "ЖИВАК".

Драматургията на Александър Урумов, познат ни от "Лалугер", друг успешен моноспектакъл на роднината му Николай Урумов, отваря кухнята на една кино-звезда, в която нещастно е влюбен нейният готвач. Макар и факир в областта си, клетият болен от любов майстор на специалитети не успява да спечели ответност от сърцето на работодателката си.

Неговите усилия да я спечели с гурме-шедьоври остават не само напразни, но и подиграни от нейното желание да ѝ бъде приготвена... проста тиква?!

Перипетиите на храбрия готвач минават през разкази за предишните му любови, кулинарните му изстъпления и унижението да загърби най-големия си талант – готвенето.

Дали цената на любовта не е прекалена висока и има ли гаранции за нея е въпрос, който няма отговор. Докато го търсите заедно с Димитър Стефанов, режисьор на спектакъла, Димитър Димитров – художник и Мишо Шишков-баща – композитор, ще се забавлявате, ще се вдъхновявате от майсторството на отново пленителния актьорски талант на Димитър Живков, но и ще научите ценни рецепти...но не за любов.

Любовта не бива да бъде преследвана като цел, ето защо не всички средства за постигането ѝ за позволени. Казал го е големият Шекспир – напразни са усилията за постигането ѝ. Едноименната пиеса на барда е най-новото заглавие на театър "София", постановка на Крис Шарков, сценография на Венелин Шурелов, костюми Елица Георгиева и страхотната и много модерна музика на Жоро от Остава.

В спектакъла играят всички млади актьори от трупата на театъра и това придава особена младежка и заразителна енергия, която отговаря много на посланията на текста.

Точно в посланията е разковничето към пиесата, но те като че ли са се разминали с външното, макар и много атрактивно решение на сюжета.

Голф, пейнтбол, басейн, диско-пулт и диско-топка, пънкарски костюми и какви ли не екстри от живота на богатия хайлайф са извикани на помощ да ни онагледят атмосферата в двора на кралство Навара.

Кралят и неговата мъжка свита – всички в разцвета на своята младост, се отказват доброволно от изкушенията на любовта за период от три години, в името на науката и философията.

Но можеш ли да спреш потока на течащата вода, която със страшна сила приижда и заплашва да ни залее?! За любовта ми е думата. Тя е като река, която криволичи, набъбва, и повлича със себе си, всичко изпречило се по пътя. Не можеш да спреш реката.

Да припомня набързо сюжета – в двора пристига френската принцеса и престолонаследница със своята женска свита, с цел да съблазни краля на Навара и да си върне земите на Аквитания. И макар, че подбудите ѝ да са преди всичко териториални и политически, тя се увлича по чара на негово величество.

Любовта е неизбежна, но кое ще надделее – чувството или дълга? Вечната дилема. И вечният грешен отговор. Ето тук е мястото да кажа, че спектакълът има неочакван край. Неочакван и за Шекспир, апропо.

И макар той да осмисля всички усилия да се изведат посланията, те си остават преди всичко в гениалния драматургичен текст, а не в атрактивните хватки на режисурата.

И двата спектакъла ни отвеждат към един натрапващ се и важен извод – любовта не е игра и всяка намеса в нейните закони и щения се обръща срещу нас! Гледайте и... се пазете!