Лятото има 359 страници

Лятото има 359 страници
Снимка: Thinkstock

Крeмена Димитрова

Насред  горещините, там, където се срещат бирите и купоните, и „ей, брато”, на метри от Народния театър, ще отвори врати един нов дом на книгите.

Свикнали сме да свързваме читалните с прашни и задушни помещения в библиотеки, където сърдити лелички си влачат краката и те гледат лошо, защото за пореден път питаш "Как така нямате Александър Шпатов?" 

Е, има и усмихнати такива, които са готови на всеки, прекрачил прага на читалнята, не само да му разкажат целия си живот, но и да му опекат кекс.

Стига с хумора на тая тема, сигурна съм, че всеки има някакъв спомен или представа какво е читалня. Новината е, че в София вече ще има нова, ама кардинално нова такава – направена от ентусиасти, построена с любов и напълнена с книги от дарители, които са избрали не непотребните си прашни томчета, а любимите си светове, затворени между кориците.

Става въпрос за "читАлнЯта" - инициатива, която стартира точно днес, на 29-ти юли, в градината пред Народния театър, новата инфо точка на София. След дълги години безстопанственост, изоставен стъклен павилион на алеята зад фонтаните най-после бе ремонтиран и превърнат в място, където всеки ще споделя и открива своите любими книги от съвременната българска и световна литература. 

Затова тази година, съвсем спокойно, в литературен дух, мога да заявя, че лятото има 359 страници. На шега! А колко ли реално страници можете да преброите в Читалнята? Елате и проверете! Ще си струва.

И понеже е лято, и понеже се заговорихме за четене, и понеже съм горд дарител на над 50-ина книги в Читалнята, сега ще ви разкажа за моя последен улов на книги.

Няма да крия, че съм не само любителски, но и професионално свързана с книгите и книжния бизнес.

Затова изключително много се зарадвах на книгата „Моята прекрасна книжарничка” от Петра Хартлиб. Книга за книжари. С много професионални термини, с много перипетии, през които минава младо семейство, впуснало се в най-голямата си авантюра – закупуване на книжарница. Трябва да си поне малко луд, за да зарежеш не само сигурната си работа на заплата, но и дори града си, че и държавата, за да се впуснеш в този толкова трудоемък, къртовски маратон – продаването на книги.

Но само който не го е правил, не знае, че това е една луда, луда надпревара с времето и пространството, с желанията и възможностите, с рисковете и компромисите.

Макар цената да е висока, наградата е по-сладка и от торта Сахер с виенско кафе. И така, „Моята прекрасна книжарничка” е книга преди всичко за изкушени от темата, по-скоро реалистичен разказ за трудностите, отколкото сладникав и романтичен сюжет за любовта към/заради и около книгите.

Следващата книга, за която ще ви разкажа, оглавява безпрекословно и неотменимо личната ми класация вече почти месец. И не само не ме разочарова, а даже напротив – уби в упор всеки скептичен намек за съмнение. Тази книга се появи в точното време и правилните ръце. Манус Вуракис е грък в разцвета на силите си, журналист, ерудит, но и страшен майстор на иронията, тънкия хумор и пиперливия език. Сравняват го с Дъглас Адамс и Том Робинс.

Дебютният му роман „Фадър наш” е най-изобретателното четиво, което скоро ми е попадало пред очите. Език, който те кара да се смееш с експлозията на въображението си, сюжет, който ти задава безброй въпроси и докато те разсмива, те замисля.

С няколко думи – става въпрос за това, че Бог изпраща втория си син Джизъс Крайст Джуниър на Земята, за да реши един сериозен проблем – хората са забравили да общуват и така няма как да изпълнят основната божа заповед – обичай ближния си. Въпреки развитието на технологиите, които уж спомагат комуникациите, ние, земляните, всъщност не знаем как да комуникираме. Дали мисията на Джес (както му казват галено) е възможна, и какви средства ще употреби в името на целта, оставям на вас да разберете, защото повярвайте - тук дяволът се крие в детайлите.

И за десерт нещо малко, но питателно. Направо „Жестоко”! Това е заглавието на една книга експеримент. Нейният автор, Емил Йотовски, се е опитал да напише 100 разказа, всеки - в 100 думи.

Нещо като прозаично хайку или разкази с неочакван край. Опитът му на рекламист и сценарист си казва думата, защото Емо жонглира с думите твърде успешно и професионално. Макар на места интригата да е предвидима, като цяло книгата изненадва и респектира. Подходяща за бързо четене – в трамвая, в метрото, на опашки, ако още има такива, по време на скучна вечеря, със сутрешното кафе, а защо не и в пробната на някой мол.

Находчивостта е общото кратно между трите книги, за които ви разказах, качество, все по-рядко срещано, трудно да се култивира и ценно като прохладата на дебела сянка в горещ ден. Ако към нея добавите и добро питие – ето ви рецептата за едно прекрасно книжно лято!

Прочети още:

Сексуалният живот на мишките

Да си жена. Да пишеш.

Кашкавал, ток и книги

А в следващото видео от Vbox7 можете да видите трейлър към "Жестоко":

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти