На 22 септември 1908 г. в Търново България обявява своята независимост. С този исторически акт страната отхвърля политическата и финансовата зависимост от Османската империя, наложена от Берлинския договор през 1878 г. Българският княз Фердинанд приема титлата „цар на българите“, а страната вече уверено се нарежда сред свободните европейски държави.

Обявяването на независимостта не е изолиран акт. То се случва в момент на сътресения и напрежение в Европа – Османската империя е разтърсена от Младотурската революция, Великите сили спорят за Мароко, а Австро-Унгария подготвя анексията на Босна и Херцеговина. В този сложен международен пъзел България намира своя шанс.

След Съединението от 1885 г. стремежът към пълна независимост става водеща цел за българските държавници. През септември 1908 г. правителството на Александър Малинов предприема смел ход – конфискува линиите на Източните железници, собственост на Османската империя. Това и унижението, което претърпява българският дипломат Иван Гешов в Цариград, изострят отношенията със султана и тласкат България към едностранно решение.

В нощта преди празничния ден княз Фердинанд и министрите му пътуват с царския влак към старопрестолния град. На гара Две могили премиерът Малинов написва текста на Манифеста за независимостта, подписан от всички държавници.
На 22 септември 1908 г., в църквата „Св. Четиридесет мъченици“, думите на Фердинанд отекват като обет пред историята: България е свободна и независима!

На следващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина, а международната сцена влиза в нова криза. Но България вече е постигнала целта си – през пролетта на 1909 г. Великите сили официално признават независимото Царство България.

От този ден нататък българският народ празнува не просто държавен акт, а победа на националния дух, волята и стремежа към свобода.

На този ден имен ден празнуват всички, които носят името Гълъбин, Гълъбина и производните им.