Имаше един случай, в който почти две години живях без топла вода. По-точно, в кухнята имаше, но в банята едва капеше, така че беше невъзможно да си вземеш душ – можеше единствено да чакаш търпеливо около 40 минути да се напълни ваната. Сутрешното и вечерното миене отнемаше на всеки член от семейството почти по половин час.
Естествено, още когато се появи проблемът, помолих мъжа ми да извика водопроводчик, но той ми отговори:
– Ами старо жилище, стари тръби... какво очакваш? Пък и тук сме под наем, не можем да правим основен ремонт и да къртим стени. Ще я караме някак...
И започнахме да я караме някак. Но един ден, вече не помня какъв беше поводът, аз избухнах и устроих грандиозен скандал. След което беше извикан водопроводчик. Майсторът дойде и си тръгна след пет минути. "Явно положението е безнадеждно", помислих си. Но когато отидох в банята и пуснах крана на топлата вода, от там потече силна струя ръждива вода.
Оказа се, че просто в тръбите се е натрупала ръжда и с няколко почуквания нещата се оправиха. Разбирате ли?! Две години без топла вода срещу едно позвъняване и няколко движения.
Напълно съм съгласна, че това беше прекалено нехайство от наша страна. Но всъщност съм ставала свидетел на много подобни истории.
Едни приятели живяха десет години в един малък и неуютен апартамент, в който вечно не достигаше място. И толкова не харесваха жилището си, че дори нямаха желание го ремонтират. Накрая обаче все пак им писна и решиха да се преместят, въпреки че си харесваха района.
Когато започнаха да се пренасят и да събират багажа, установиха, че са натрупали тонове непотребни вещи – стари дрехи, грижливо прибрани в куфари, строителни материали за несъстоялия се ремонт, кутии, кашончета и бог знае още какви дреболии – от незавършени ръкоделия до прашасали сувенири от минали пътувания. В килера се намериха и още „съкровища“ – килимът на баба, стара детска количка и отдавна повредена пералня. Оказа се, че домът им е пълен с камари вещи, които с години са трупали прах, но никой не ги е поглеждал, нито си е направил труда да види нужни ли са изобщо.
Всъщност в момента, в който тръгнаха да се пренасят, те разбраха, че най-необходимите им вещи се събират в няколко чанти. А около двайсет чувала и кашона ще отидат на боклука. Когато отидох у тях, приятелката ми се разплака. Защото беше проумяла, че цели десет години от живота ѝ е можело да минат по друг начин. Че са можели да живеят много по-чисто и уютно. И по-щастливо.
Има и много хора, които правят това по отношение на собственото си тяло. Страдат. Страдат от главоболие. Е, не е кой знае какво, просто едно главоболие. Не е много силно и се понася. И така минават дни, месеци, години... А когато след време се озоват при лекаря, се оказва, че нещата са били поправими много лесно. И не е било нужно да се мъчат толкова време.
Същото се случва и с психологическите проблеми. А те са неизбежни просто защото „светът е такъв“, а самите ние сме несъвършени. Хората с години се борят с подобни проблеми, докато не стигнат до антидепресантите и не установяват, че нещата не опират само до „поносимост“, но и до едно напълно прилично качество на живот.
Точно това са ключовите думи – качество на живот! Качеството на живот не е само колко печелиш и къде ходиш на почивка. То се отнася и до това колко се налага да търпиш, с какво се налага да се примиряваш, колко често стискаш зъби, за колко неща си затваряш очите и чакаш да стане поне мъничко по-поносимо.
С години или месеци понасяш физическата болка, битовите неудобства или връзката, която по някаква причина трябва да съхраниш. Но изведнъж се оказва, че търпиш повече, отколкото живееш. И това е само половината от бедата. Големият проблем е в това, че този дискомфорт, който си понасял, най-често съвсем не е бил задължителен. Както се казва в един стар виц, „едва на третия ден индианецът Зоркото око забелязал, че в килията няма четвърта стена.“ И пак е добре, ако става въпрос за месеци, а не за десетки години.
Моля ви, проверявайте стените, между които сте безнадеждно затворени. Пробвайте всяка врата, дори и да ви изглежда заключена. Пробвайте със собствените си ръце и очи неразрешимите проблеми, защото понякога тежките ръждясали окови се оказват по-крехки и от пухкавите розови секс играчки.
Всъщност много по-ужасно от всичките ви проблеми и усилията по тяхното разрешаване може да се окаже осъзнаването на простия факт, че изобщо не е било необходимо да търпите. Че е можело да сте щастливи много по-рано, преди много години, а не едва сега, когато най-после сте преодолели инерцията. И че точно този труден и нещастен период от живота ви е можел да бъде съвсем друг.
Само че той вече е отминал и нищо не може да се върне назад.
Автор: Марта Кетро; Превод: Гнездото
Още:
- Притча за посоката и резултатите в живота
- Притча: Духовната мисия на всяка зодия
- Притча: Как да разпознаем истинските приятел
