Октомври е... времето навън сякаш тежи, а тъмните дъждовни облаци все по-често са в унисон с времето вътре в хората.
Колко красиво и драматично е, когато извън човек и вътре в него, е едно и също.
Следващите редове ще ви разкрият цялата красота и меланхолия в пъстрия октомври:
***
Казвам се Октомври. И съм тъжна.
Есенна съм някак. По душа.
Правя облаците страшно многодъждни.
После сядам на небето и мълча.
Късам жълтите листа с ръце от вятър.
(Просто нямам маргаритки. А пък днес
много ми се иска да узная
Той обича ли ме... Или не.)
Тук – таме закачам малко слънце.
Вместо пръстен или обеци.
Хладно ми е, сякаш, на разсъмване.
И покривам раменете си с мъгли.
Казвам се Октомври. И съм тъжна.
Влюбена до лудост във Април.
Няма как сезонно да се свържем...
Извинете ме...
Ще завали.
Caribiana
***
