Октомври е... времето навън сякаш тежи, а тъмните дъждовни облаци все по-често са в унисон с времето вътре в хората.

Колко красиво и драматично е, когато извън човек и вътре в него, е едно и също.

Следващите редове ще ви разкрият цялата красота и меланхолия в пъстрия октомври:

***

Казвам се Октомври. И съм тъжна.
Есенна съм някак. По душа.
Правя облаците страшно многодъждни.
После сядам на небето и мълча.

Късам жълтите листа с ръце от вятър.
(Просто нямам маргаритки. А пък днес
много ми се иска да узная
Той обича ли ме... Или не.)

Тук – таме закачам малко слънце.
Вместо пръстен или обеци.
Хладно ми е, сякаш, на разсъмване.
И покривам раменете си с мъгли.

Казвам се Октомври. И съм тъжна.
Влюбена до лудост във Април.
Няма как сезонно да се свържем...
Извинете ме... 
Ще завали.

Caribiana

***

Добави ни в предпочитани източници в Google