Как брюкселската дантела стана калоферска

Калоферската дантела става особено популярна у нас и в чужбина в началото на 20 век
Снимка: БГНЕС/Иван Янев

Едва ли има по-женско занимание от плетенето. Сигурно всеки пази спомен за майка или баба, която приведена майстори фината мрежа на дантела. Но да не избързваме...

В Европа масовото разпространение на дантелата започва около 13 век в средите на аристокрацията и в кралските дворове. Оформят се различни плетачески центрове, известни и до днес, които дават името за определен вид дантела: венецианска, тенерифе, ретичела, редфордширска, генуезка, брюжска, алансонска и т.н. Постепенно начините на изработка се усъвършенстват и в действие влизат различни помощни средства като совалки, куки и др.

Техниката на плетене на този тип дантела е една и съща, но в отделните страни се изработват различни модели с различни по цвят и дебелина конци. Във всяка страна този занаят е характерен обикновено само за един район, а дантелата носи името на съответния град в региона.

Брюкселската дантела е пренесена в България в началото на 20 век и то не къде да е, а в Калофер, където я внася Елисавета Караминкова. Тя предава и първите уроци за изработка на дантелата на жените в града. Плетенето на дантели става много популярно занимание сред калоферките. От пренесените няколко европейски сплитки калоферските жени сътворяват над 110 нови - стилизирани форми на рози, житни класове, карамфили, нарциси, лоза, птици, животни и други. Тази дантела била предназначена за интериора на дома и по-рядко украсявала дрехите.

В България през годините след Освобождението през 1878 г. най-разпространени са арменската дантела (кене), совалковата дантела (калоферска дантела), поанласът (английска или румънска дантела – съчетание на шита дантела с изплетени на една кука ширити), немската дантела (на една кука) и плетената дантела на 5 куки.

Калоферската дантела се плете върху цилиндър, направен от плат и напълнен с пресовано сено или дървени стърготини, който е закрепен на специален статив. Използват се малки совалчици от клен, орех или бук (твърдо дърво, което попива потта от ръката), които представляват мънички вретенца с намотани конци.

Плете се винаги с четен брой совалки, като най-обикновените модели изискват между 8 и 12 броя. Има и такива модели, за които са необходими 56 и повече совалки.

Традиционният цвят на калоферската дантела е екрю, но днес вече се използва и бяло, както и конци от ламе. Колкото е по-тънка нишката, толкова по-фина става дантелата - и не подлежи на разплитане: сбъркаш ли веднъж, няма връщане назад.

Но да се върнем в Калофер – по време на Руско-турската война (1877-1878 г.) градчето е опожарено и в разруха. Хората са без поминък и само дантелите на жените осигуряват препитание на фамилиите. Калоферките плетели, а търговци продавали изделията им извън пределите на България. Плетяло се във всяка къща, а момичетата учели техниката още от съвсем малки.

Традицията зорко се пазела, а занаятът се предавал от майка на дъщеря, от баба на внучка. В общото дело се включили и мъжете, които изработвали от дърво совалките, необходими за плетенето на дантелата. Полека-лека, благодарение на продадените в чужбина дантели, градът се въздигнал от разрухата и се съживил.

Затова след Освобождението жителите на Калофер решили да съберат пари и да пратят няколко момичета в Брюксел да изучат занаята. Събраните пари обаче стигнали да бъде пратено само едно момиче, което заминало не за чужбина, а в София, в тогавашното Художествено-индустриално училище (днешната Художествена академия). Това е Донка Шипкова – тя била единствената курсистка, която изучавала техниката за изработване на брюкселска дантела в Отдела за приложни изкуства. Нейна преподавателка била чехкинята Тереза Холекова, поканена специално за тази цел. Двегодишния курс Донка Шипкова завършила за една година, дипломирала се и се върнала в родния град.

През септември 1910 г. в Калофер се открило първото и единствено в България Дантелено училище. В следващите години в него се обучавали около 1800 жени, както от града, така и от региона, а първата преподавателка е именно Донка Шипкова. Тя не само претворявала внесените от чужбина модели, а създавала и съвсем нови. В тях се преплитали чисто български стилизирани мотиви - роза, еделвайс, дъбови клонки, слънчогледи. Някои от орнаментите били заимствани от оригиналната българска дърворезба - житни класове, слънце, паун. Традицията да се обогатява дантелата с нови мотиви продължават ученичките на Донка, а после и другите плетачки.

Така в Калофер се ражда ново, чисто българско по характер изкуство – изработката на калоферската дантела. Запазена е техниката на совалковото плетене на брюкселска дантела, но калоферската е специфична. Калоферските майсторки дори са въвели изобретения – например покритите с подвижни капачета совалки, които позволяват да се работи, без пръстите да оставят следи от допир по конците. Изплетените дантели се използват не само за украса на ръбовете на дрехите, а и като покривки за мебели, стени, като част от калъфки за възглавници, като декорации на кърпи.

През 1933 г. Дантеленото училище било закрито и на негово място било отворено Земеделско училище. В него се запазили само 2 паралелки, в които се изучавало плетене. След като и те били закрити, изработването на дантели се пренесло изцяло в домашни условия.

Днес в училище "Иванка Ботева" в Калофер има свободно избираем предмет - плетене на калоферска дантела. В момента калоферските майсторки се броят на пръсти, което обрича този местен занаят на забрава. Всяка година на 15 август в Калофер се прави празник на местната дантела. В читалището пък е създаден златен фонд от калоферски дантели. Там се съхраняват най-добрите образци, пазят се и автентични дипломи от Дантеленото училище.

Автор: Тоня Василева

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

През декември най-много ми се...

Мара Белчева - красивата българска поетеса
Известни

Мара Белчева - красивата българска поетеса

Битка за сърцето на една от най-красивите поетеси била причина...

Маршът на незадоволените жени
Свободно време

Маршът на незадоволените жени

Телата им са покрити с кожа, главата с косми, имат две очи...

8-те навика на щастливите хора
Свободно време

8-те навика на щастливите хора

Има много практични неща, които всяка от нас прави...

Абонамент