Изкуството на провокацията

През юни 2011 г. неизвестни графити артисти изрисуваха Паметника на Съветската армия в София
Снимка: БГНЕС/Гергана Костадинова

Крeмена Димитрова

Скандалът в изкуството не е от вчера. Още в 19 век художници, литератори, артисти са търсили новите форми, не толкова, за да изразят себе си, да покажат майсторство и финес, колкото да разкрият идеи. Оттогава датира и желанието да се премахне опосредстването между идеите и публиката чрез творбата.

Днешните така модерни арт инсталации и пърформанси на мнозина се струват неразбираеми, странни и като че ли претенциозни. Истината е, че зад тези форми на визуалното изкуство стои едно ново разбиране за това къде са границите на изкуството въобще. В голяма част от подобни акции, защото те са по-скоро акции, отколкото творби, стои скандалът, желанието за провокация и директното отправяне на идеи и послания.

Кога започва всичко това? За баща на арт инсталациите и новото изкуство може да се счита френският художник Марсел Дюшан. Той променя хода на историята на изкуството, превръщайки художествената творба от естетически в концептуален обект. Иновативният художник става известен по цял свят със своите readymade обекти. Те представляват предмети от всекидневието, които обаче са извадени от битовия си контекст и по този начин биват концептуално пресътворени. За пръв път в историята на изкуството Марсел Дюшан се осмелява да оспори материалната същност на художествената творба. И той не спира дотук, а променя и ролята на художника в творческия акт. Той става творец на идеи, а не на материални продукти. Най-известните негови творби са "Фонтанът" (тоест това е писоар, който е подписан от художника), "Поставката за вино", "Игра на шах", и др.

Макар че за Дюшан важното е било, че авторът припознава дадения обект като носител на неговите идеи и подписването му е вече знак за художествен акт, то за голяма част от съвременните автори това изкуство е анонимно. То не живее в галериите и музеите, а в социалната ни среда, в градското пространство. Спомняте си оцветяването на Паметника на Съветската армия от група момчета, които модифицираха отдавна загубилия сакрална стойност скулптурен комплекс в постмодерно произведение, критикуващо консуматорското общество. Целта беше постигната – те предизвикаха скандал, станаха известни, без да знаем техните имена и лица. Този пример дори стана заразителен и много други ги последваха. Подобни автори има много по света, тяхната сфера е повече свързана със стрийт арта, и в този смисъл няма как да не спомена англичанина Банкси.

През годините, особено около прехода, много български художници дръзнаха да работят в жанра на провокацията, загърбвайки консервативните и академични графика, живопис, скулптура. Да припомним появилите се през 90-те надписи "Косьо, Хубен Тушев", които нищо не говорeха на минувачите, но дразнеха окото на политици и властимащи с нахалството да маркират територии, отдавна приети за свещени.

Днес Хубен Черкелов, Георги Тушев и Косьо Минчев вече са световно известни художници, за които се пишат изследвания и биват канени на престижни арт форуми по света.

Още едно такова име е и Недко Солаков - рицарят на българското авангардно изкуство. Единственият български автор записал името си няколко пъти в престижното Венецианско биенале, както и във фестивалите "Документа" и Музея на братя Грим в Касел. Солаков не само не спира да твори и да ни изненадва, но и вече преподава своя опит в модерното изкуство и в мисленето за него навсякъде по света. От него можем да научим, че провокацията трябва да бъде отгледана и обгрижвана като малко дете със същата сериозност и отдаденост, независимо дали драскаш по стените, обличаш се като рицар или събираш на едно място жълти предмети. Неподготвеният зрител би възприел неговото изкуство с неглижираното "И аз мога така", но подобни възклицания са характерни само за хора, които остават при формата, и забравят идеята.

Авангардното изкуство на инсталациите и акциите поставя автора/твореца във фокуса на гледане и интерпретиране вместо творбата. Самият художник превръща себе си в творба и присъства тук-и-сега в акта на възприятието, на случването между гледащия и изразяващия. Блестящ пример за това е Марина Абрамович – най-знаковото име в световната история на пърформанса.

Преди година най-големият музей на съвременно изкуство в Ню Йорк - "МoМА" направи ретроспективна изложба, посветена на иконата на съвременното изкуство Марина Абрамович – 63-годишната баба на арт пърформанса, както сама себе си нарича тя. По повод експозицията беше заснет и филм със същото заглавие "Тhe artist is present" (продукция на телевизия "HBO"), който участва на "София Филм Фест" и беше видян от стотици нейни почитатели. От този филм съм запомнила едно знаково изречение на Марина - "Никога не питайте защо това се прави!". В работите на скандалната художничка от югославски произход има стопроцентова отдаденост, понякога с риск за живота. За да не ви разказвам подробно, горещо препоръчвам този филм! От него ще разберете всичко за смисъла на това трудно за разбиране изкуство и съм сигурна, че ще се влюбите в него.

И тъй както учените са давали живота си в името на науката, така и тези артисти показват тоталното сливане на автор и творба. Те нарушават статуквото, както във формата, така и в начините на представяне, защото това е изкуство на провокацията, скандала и тези директни послания.

Ако нямате вкус към този вид изкуство, идва ви прекалено солено и ви притеснява, то тогава ви препоръчвам да видите илюстрациите на "Баскервилското куче" от Артър Конан Дойл, дело на Ясен Гюзелев в галерия "Арте". Ще получите чиста доза удовлетворение от майсторство и финес. Другото е за смелите.

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти