Любовта е най-великото чувство в света, за нея е казано, написано, изпято много. Но тя е най-силна и най-истинска, която е преживяна лично, когато е изпитана, изстрадана, спечелена.
Любовта идва като присъда - безкомпромисна, финална, решителна. Тя оставя своя отпечатък върху нас, жигосва ни с невидима следа, която се помни и боли дълго време.
Днес ще оставим на вечната Блага Димитрова да ни поговори за любов:
***
Има хора - по рождение,
до живот и без помилване
на челото им впечатано
с огнения знак: Осъдени
на любов.
Неспасяеми, обречени
дълго-дълго преди срещата -
да я търсят те навсякъде,
да я създадат от себе си
сам-сами.
Слепешком любов обсебваща
без взаимност, без условие,
или към идея щурава
без надежда, без постигане -
все едно.
Още от далеч усещам ги
по какво и как не зная, но
странно някакво изтръпване
искром прекосява въздуха
покрай тях.
Все вървят към остри срутове
и назад не свръщат никога,
и не се боят, че смешни са,
непрактични и захласнати,
а след тях ехтят оковите
като химн.
И ни грабва изневидело
спомен ли, тъга ли виеща:
ах, нали и ние някога
бяхме уж до гроб осъдени
на любов?
***
Добави ни в предпочитани източници в Google
