Интересни факти за кехлибара

Най-старият кехлибар е на повече от 120 млн. години
Снимка: Thinkstock

Един ден Фаетон, синът на древногръцкия бог на Слънцето Хелиос, помолил баща си да му разреши да покара слънчевата колесница. Бащата не бил съгласен, защото се страхувал, че синът няма да се справи, но в крайна сметка отстъпил пред силното му желание. В уречения ден Фаетон подкарал колесницата, но се паникьосал и загубил контрол над конете. Те слезли твърде ниско към Земята и тя се подпалила. Градовете и планините започнали да горят, а реките и моретата да пресъхват.

За да спаси Земята, разгневеният Зевс поразил със светкавица конете, колесницата и Фаетон. Тялото на младежа паднало във водите на река Еридан, далеч от дома му. След като дълго го търсили, сестрите на Фаетон – Хелиадите, намерили реката и останали да плачат на брега ѝ. Великите богове превърнали плачещите Хелиади в тополи. Но дори и като дървета те продължили да оплакват брат си, а сълзите им падали в студената вода. Там застивали и се превръщали в прозрачен кехлибар.

Това е само една от прекрасните легенди за произхода на слънчевия камък. Те се срещат в почти всички култури и са свидетелство за значението на кехлибара в живота на древните хора. А в началото на своя път кехлибарът е бил просто смола, отделена преди милиони години, от борове от вече изчезналия вид Пинус сукцинифера. Смолата е служела като защитен механизъм срещу насекоми, паразити и дървесни гъби.

Веднъж отделена от дървото, тя е преминала през множество трансформации, докато се превърне в кехлибар. На дъното на Балтийско море има големи запаси от кехлибар и той често бива изхвърлян на брега след силни бури. Други залежи са открити на остров Сицилия, в Румъния, Бирма, Китай, Япония, Канада, Мексико и Съединените щати. Най-голямото находище в света се намира западно от Калининград в Русия, в глинен пласт на 30 метра под повърхността на земята.

Доказано е, че най-древният кехлибар на света е на 120 милиона години. Балтийският кехлибар, който е на около 40 милиона години, може да се намери на много големи блокове, които достигат няколко килограма. Най-голямото парче балтийски кехлибар тежи около 10 кг и е открито в Полша през 1860 г. На остров Борнео пък е намерено най-голямото парче кехлибар изобщо – то тежи 68 кг. Търговският добив на кехлибар започва през 1264 г. и продължава и до наши дни. Основните източници днес са балтийските републики и Доминиканската република, като кехлибарът от балтийските републики е по-стар, поради което е предпочитан от повечето търговци.

Специалистите по скъпоценни камъни разделят кехлибара на четири групи: сукцинит (балтийски); бирмит (бирмански); симетит (сицилиански) и румънит (румънски). Последните три са по-редки и находищата им са ограничени.

Цветовете на кехлибара варират от почти бяло до всички нюанси на червеното, жълтото и кафявото. Има дори син и зелен кехлибар, а понякога се откриват екземпляри с инклузии - насекоми, крайници и хитинови обвивки на насекоми, парченца от мъхове, лишеи и борови иглички, дори малки гущери, завинаги застинали в смолата.

Тъй като съдържа янтарна киселина, която е биостимулатор, кехлибарът проявява лечебни свойства, които са били добре известни в древността. Прочутият персийски лекар Авицена го наричал лекарство за всички болести. Стрит на прах, той се приемал вътрешно при неправилна обмяна на веществата и проблеми със стомаха. Камъкът бил смятан за много ефикасно средство срещу черна магия и за предпазване от заклинания и лош късмет. Затова от него се правели различни амулети.

В древния Рим гладиаторите го слагали по оръжията и броните си. Древноримският учен Плиний Стари пише, че гравираният кехлибар струвал повече от здрав роб. Стрит на прах кехлибар, разтворен във вино, се пиел при треска, круп, астма и сенна хрема. Фино смлян и смесен с мед и розово масло, бил накапван в ушите при болки и инфекции. Няма значим лекар от Античността насам, чиято практика да не включва употребата на кехлибар. Знанията за неговото приложение са систематизирани и издадени в книга през 1551 г.

Чак до XVIII в. кехлибарът се използвал за медицински цели - предписвали го при световъртеж, астма, артрит, дизентерия, припадъци, сърдечни болести и като предпазно средство срещу чумата. В Полша и до днес кехлибарената настойка се смята за незаменимо средство при простуда, грип, болести на гърлото и дихателните пътища, бронхити, сенна хрема, фарингити. Кехлибарът се препоръчва при виене на свят и проблеми с равновесието. Въздейства добре при мускулни и ставни възпаления, при ревматизъм. Подпомага дейността на сърцето при сърдечна недостатъчност. Използва се и при главоболие и при упорити кожни заболявания. Носен като колие, стабилизира дейността на щитовидната жлеза и помага при заболявания на очите, ушите и гърлото.

В азиатската култура се използват броеници от кехлибарени мъниста за вглъбяване и дълбока медитация, тъй като се смята, че подпомагат процеса на просветление и развиват ясновидски способности.

Според народната медицина кехлибарът образува особен енергиен импулс, който "настройва" целия организъм. Ако имате лошо настроение, трудности в работата или се очаква неблагоприятна геомагнитна обстановка, кехлибарът ще ви помогне да се справите със ситуацията.

Според съвременните изследвания за човешкото биополе кехлибарът е природен биостимулатор, който влияе благотворно върху човешкия организъм и електромагнитно поле, възстановява аурата и дори е способен да забавя растежа на раковите клетки и да възстановява кръвта. За да подобрите настроението си и да се заредите с жизнена енергия, трябва по-дълго да гледате в късче кехлибар. Той укрепва физическото тяло, влива бодрост, оптимизъм и вяра в собствените сили.

Ненапразно древните гърци наричали кехлибара "електрон". Това означава "слънчево злато" и обяснява защо столетия наред той се е разменял само и единствено срещу злато.

Вероятно всеки е чувал за Кехлибарената стая. Тя е едно от чудесата и загадките на света. Чудо, защото стените й са облицовани с 6 тона кехлибарени панели, обградени със златни листа и огледала. В този вид е била част от летния дворец на Екатерина Велика в Русия. Днес стаята е оценявана на 142 млн. долара. По време на Втората световна война руснаците се опитали да скрият ценните панели под тапети, но в крайна сметка нацистите открили съкровището и го пренесли в Кьонигсберг (днес Калининград), където стаята била сглобена и изложена в местния замък.

Тя останала там приблизително 4 години. След това следите й се губят. През януари 1945 г. английско въздушно нападение принудило германците да разглобят Кехлибарената стая и да я скрият на по-сигурно място, което остава неизвестно и до днес. Никой никога повече не видял сандъците, в които били съхранени кехлибарените панели. Може би те са унищожени, когато замъкът изгорял, а може би са скрити в сребърна мина... истината все още е загадка.

Автор: Тоня Василева

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти