Понякога любовта се ражда, за да умре или просто не ѝ е писано да се случи. Някои хора не могат да бъдат заедно, но това понякога ражда красива поезия и силни думи.

***

И тебе ще изплача. Няма страшно.
По-лошото е, че болиш отвътре…
че цялата съм тъмна, пуста, прашна,
изгубена между нощта и утре.
Наивна съм до глупост. И го зная.
Но все не съумявам да съм друга.
Все чакам приказката, на която края
ще бъде хубав. Просто хубав…
Но явно все не случвам разказвача,
който ще може да ми я напише.
Сега и тебе трябва да изплача.
А толкова мечтаех да подишам
в ръцете ти, които не докоснах,
да те целувам после. До без дъх.
Но сигурно така съм омагьосана…
А те обичам… както никой друг.

Caribiana

Добави ни в предпочитани източници в Google