"Eй ги мойте таласъми!", виква радостно Стоян към черните биволи, които тревожно са вдигнали глави с извити рога и са вперили тъмните си погледи в нас – там някъде по ливадите сред дъбравите из Странджа, недалеч от село Евренозово.
Бях чувала за Стоян от Ковач още преди три години и бях опитвала прясното биволско сирене в неговата странноприемница в местността Ковач - под моста на река Велека, на 3 км южно от село Звездец.
Стоян Илиев, научих тогава, е единственият фермер в цяла Странджа, който има страст към чистата местна храна, намира смисъл в това да добавя нови земеделски дейности към животновъдството и да затваря кръга като не само отглежда биволи, а превръща млякото им в сирене, кашкавал и кисело мляко. Вкусните си продукти предлага в своята странноприемница „Ковач” – един оазис на добрата храна.
Фермата, мандрата
Всичко се оказа вярно, а три години по-късно Стоян е разширил фермерската си работа – освен биволите, вече отглежда лимец, различни билки и ценния местен странджански чай – роднина на мурсалския, но с различен състав и изключително полезен и ценен! Нещо повече - голяма част от земеделските култури са със сертификати за биологично производство, а неотдавна е регистрирал и мандра по наредба 26 за директни продажби!
Тук слагам удивителна, защото до скоро легализирането на мандра по тази наредба не беше възможно, а и сега все още е епична борба с бюрокрацията и нещо като мирновременен подвиг. Подобни обекти за преработка на част от добиваното във фермата мляко и продажбата му като сирене и кашкавал директно от фермата се броят на пръсти все още.
Все пак прецеденти има, последните поправки в наредбата най-после дадоха зелена светлина на една толкова традиционна и логична дейност – съвместяването на фермерство и мандраджийство на местно ниво. Млечните си продукти Стоян Илиев има право да продава в Бургаска област и в още една съседна област. Засега може да ги намерите редовно в два магазина: в Малко Търново и в Звездец, но е планирано и откриването на магазин в Бургас.
Мандрата на Стоян е малко помещение, модерно оборудвано за производство на сирене и кашкавал, изградено от термоизолирани модули – всичко на всичко 18 кв. метра. Намира се в центъра на Звездец, точно до магазина, в който и сега се продават вкусните биволски сирена и кашкавали, а и други продукти на фермата. Капацитетът на мандрата е 500 л мляко дневно, но има възможност да се завъртят и два цикъла. Само че, както казва Стоян, трябва да има и пазар. „Ако не продавам продуктите в магазините и в заведението, просто не си заслужава да отглеждам животните и земеделските култури. И ако не са субсидиите за животните и за земеделските площи, изобщо не бихме се справяли.“
Семейството от Ковач
Преди да попадне – покрай страстта си към риболова – на дивно красивата странджанска местност до Велека, Стоян Илиев нямал нищо общо със селото и селската работа – нито къща, нито баба на село, нито спомени там. Учил за готвач, работил в ресторанти – в Слънчев бряг и в Германия, после се захванал с магазини за авточасти и автосервиз в Бургас.
Но видял Ковач и се влюбил – и така решил „да хване гората“, както казва. Вложил каквото имал в земи, пасища, биволи. И оборудване, разбира се, нужно за фермерската работа. Построил и къщи – за семейството си и за гости, а също и странноприемницата. Кулинарното му образование вероятно има дял в заниманията му, защото разбира какво е добрата храна, така че има мотивация да я произвежда.
Ето че е възможно. Но само ако човек е предприемчив и не се плаши от работа. Стоян е видимо щастлив, като види стадото си от почти 200 биволи – повечето познава по имена: Нура, Нела, Гергана, Стоян... - с повечето се боричкал, докато били малачета. Някога по тези места отглеждали много биволи – за работна сила и, разбира се, заради чудесното им маслено мляко. Фермерът е горд и с насажденията си от странджански чай, резене и лимец. Изобщо има безброй поводи за радост и удовлетворение. Само че работата е много, наистина много.
„Откакто взех биволите през 2008, един път не съм ходил за риба. Въпреки че живея на брега на Велека...“ Казва, че ангажиментът с животните е много голям, а пък биоземеделието изисква доста работна ръка, тъй като има много ръчен труд. И тук стигаме до вечния проблем – местните не искат да работят такава работа, тежък им се вижда селският труд. Така че изключително трудно се намират хора да помагат, въпреки определено доброто заплащане и условия, които им се предлагат и въпреки че друга работа наоколо почти няма. Вече от доста години е фермер в района и вероятно има право да каже полухапливо-полузакачливо: „Няма мераклии да помагат. Тук повечето хора живеят на принципа „по-добре гладен, отколкото уморен“.
Самият той изглежда неуморен и завидно добре организиран. Началото на работния му ден най-често е по тъмно, а кой знае кога е краят му. Съпругата му Ивелина, явно също неуморна, върти цялата работа в странноприемница „Ковач” и къщите за гости, а четирите им деца учат и помагат. „Викам им троскот, казва Стоян. Веднъж да се хванат, и растат като троскот...“
Странноприемницата край Велека
За да стигнете до нея, на 3 км след село Звездец по пътя към Малко Търново трябва да завиете надясно след моста на Велека – пътят минава под шосето и ви извежда в местността Ковач. Тук Странджа е в стихията си – с вековни дъбове, сенчести орехи и голяма пясъчна коса край реката. Пауни се разхождат и тръбят за свойта хубост, а понякога се карат с кокошките. Може да отседнете в една хубава отделена къща с дървен чардак отпред или в стаите за гости. Или може просто да хапнете и да поплажувате на Велека.
Стоян и Ивелина са направили истински оазис на бавното, спокойно и вкусно хранене с местни продукти. Лимецът, техният лимец, се смила на малка каменна мелница – за да се съхранят максимално полезните му вещества и свойства. От него понякога правят хляб, понякога палачинки, каквито ние имахме късмета да опитаме. И ги опитахме с прясно биволско сирене, а също и с гъстото и бяло като порцелан кисело мляко, гарнирано със странджански манов мед.
Приготвят сами какво ли не: от домашни сладка до луканки, суджуци и други биволски колбаси за клиентите на ресторанта. А и точно тук е мястото, където да опитате странджанско дядо, лопушка - речна риба, печена в листа, диви гъби, зелник, разни кавърми от дивеч.
Само имайте предвид, че много от продуктите и рецептите са сезонни и е възможно да не улучите каквото сте си наумили. Но отбивката ще си заслужава при всички положения. Човек само може да си мечтае за повече подобни места в България и за повече хора като Стоян и Ивелина.
от Веселина Маринова
