Фермерският живот: съвършеното сливане с природата

Фермерският живот: съвършеното сливане с природата
Снимка: netinfo

"Eй ги мойте таласъми!", виква радостно Стоян към черните биволи, които тревожно са вдигнали глави с извити рога и са вперили тъмните си погледи в нас – там някъде по ливадите сред дъбравите из Странджа, недалеч от село Евренозово.

Бях чувала за Стоян от Ковач още преди три години и бях опитвала прясното биволско сирене в неговата странноприемница в местността Ковач - под моста на река Велека, на 3 км южно от село Звездец.

Стоян Илиев, научих тогава, е единственият фермер в цяла Странджа, който има страст към чистата местна храна, намира смисъл в това да добавя нови земеделски дейности към животновъдството и да затваря кръга като не само отглежда биволи, а превръща млякото им в сирене, кашкавал и кисело мляко. Вкусните си продукти предлага в своята странноприемница „Ковач” – един оазис на добрата храна.

Фермата, мандрата

Всичко се оказа вярно, а три години по-късно Стоян е разширил фермерската си работа – освен биволите, вече отглежда лимец, различни билки и ценния местен странджански чай – роднина на мурсалския, но с различен състав и изключително полезен и ценен! Нещо повече - голяма част от земеделските култури са със сертификати за биологично производство, а неотдавна е регистрирал и мандра по наредба 26 за директни продажби!

Тук слагам удивителна, защото до скоро легализирането на мандра по тази наредба не беше възможно, а и сега все още е епична борба с бюрокрацията и нещо като мирновременен подвиг. Подобни обекти за преработка на част от добиваното във фермата мляко и продажбата му като сирене и кашкавал директно от фермата се броят на пръсти все още.

Все пак прецеденти има, последните поправки в наредбата най-после дадоха зелена светлина на една толкова традиционна и логична дейност – съвместяването на фермерство и мандраджийство на местно ниво. Млечните си продукти Стоян Илиев има право да продава в Бургаска област и в още една съседна област. Засега може да ги намерите редовно в два магазина: в Малко Търново и в Звездец, но е планирано и откриването на магазин в Бургас.

Мандрата на Стоян е малко помещение, модерно оборудвано за производство на сирене и кашкавал, изградено от термоизолирани модули – всичко на всичко 18 кв. метра. Намира се в центъра на Звездец, точно до магазина, в който и сега се продават вкусните биволски сирена и кашкавали, а и други продукти на фермата. Капацитетът на мандрата е 500 л мляко дневно, но има възможност да се завъртят и два цикъла. Само че, както казва Стоян, трябва да има и пазар. „Ако не продавам продуктите в магазините и в заведението, просто не си заслужава да отглеждам животните и земеделските култури. И ако не са субсидиите за животните и за земеделските площи, изобщо не бихме се справяли.“

Семейството от Ковач

Преди да попадне – покрай страстта си към риболова – на дивно красивата странджанска местност до Велека, Стоян Илиев нямал нищо общо със селото и селската работа – нито къща, нито баба на село, нито спомени там. Учил за готвач, работил в ресторанти – в Слънчев бряг и в Германия, после се захванал с магазини за авточасти и автосервиз в Бургас.

Но видял Ковач и се влюбил – и така решил „да хване гората“, както казва. Вложил каквото имал в земи, пасища, биволи. И оборудване, разбира се, нужно за фермерската работа. Построил и къщи – за семейството си и за гости, а също и странноприемницата. Кулинарното му образование вероятно има дял в заниманията му, защото разбира какво е добрата храна, така че има мотивация да я произвежда.

Ето че е възможно. Но само ако човек е предприемчив и не се плаши от работа. Стоян е видимо щастлив, като види стадото си от почти 200 биволи – повечето познава по имена: Нура, Нела, Гергана, Стоян... - с повечето се боричкал, докато били малачета. Някога по тези места отглеждали много биволи – за работна сила и, разбира се, заради чудесното им маслено мляко. Фермерът е горд и с насажденията си от странджански чай, резене и лимец. Изобщо има безброй поводи за радост и удовлетворение. Само че работата е много, наистина много.

„Откакто взех биволите през 2008, един път не съм ходил за риба. Въпреки че живея на брега на Велека...“ Казва, че ангажиментът с животните е много голям, а пък биоземеделието изисква доста работна ръка, тъй като има много ръчен труд. И тук стигаме до вечния проблем – местните не искат да работят такава работа, тежък им се вижда селският труд. Така че изключително трудно се намират хора да помагат, въпреки определено доброто заплащане и условия, които им се предлагат и въпреки че друга работа наоколо почти няма. Вече от доста години е фермер в района и вероятно има право да каже полухапливо-полузакачливо: „Няма мераклии да помагат. Тук повечето хора живеят на принципа „по-добре гладен, отколкото уморен“.

Самият той изглежда неуморен и завидно добре организиран. Началото на работния му ден най-често е по тъмно, а кой знае кога е краят му. Съпругата му Ивелина, явно също неуморна, върти цялата работа в странноприемница „Ковач” и къщите за гости, а четирите им деца учат и помагат. „Викам им троскот, казва Стоян. Веднъж да се хванат, и растат като троскот...“

Странноприемницата край Велека

За да стигнете до нея, на 3 км след село Звездец по пътя към Малко Търново трябва да завиете надясно след моста на Велека – пътят минава под шосето и ви извежда в местността Ковач. Тук Странджа е в стихията си – с вековни дъбове, сенчести орехи и голяма пясъчна коса край реката. Пауни се разхождат и тръбят за свойта хубост, а понякога се карат с кокошките. Може да отседнете в една хубава отделена къща с дървен чардак отпред или в стаите за гости. Или може просто да хапнете и да поплажувате на Велека.

Стоян и Ивелина са направили истински оазис на бавното, спокойно и вкусно хранене с местни продукти. Лимецът, техният лимец, се смила на малка каменна мелница – за да се съхранят максимално полезните му вещества и свойства. От него понякога правят хляб, понякога палачинки, каквито ние имахме късмета да опитаме. И ги опитахме с прясно биволско сирене, а също и с гъстото и бяло като порцелан кисело мляко, гарнирано със странджански манов мед.

Приготвят сами какво ли не: от домашни сладка до луканки, суджуци и други биволски колбаси за клиентите на ресторанта. А и точно тук е мястото, където да опитате странджанско дядо, лопушка - речна риба, печена в листа, диви гъби, зелник, разни кавърми от дивеч.

Само имайте предвид, че много от продуктите и рецептите са сезонни и е възможно да не улучите каквото сте си наумили. Но отбивката ще си заслужава при всички положения. Човек само може да си мечтае за повече подобни места в България и за повече хора като Стоян и Ивелина.

от Веселина Маринова

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти