Отново бях под старата часовникова кула на моя град.
Отново плачех... бях загубила... Напоследък все ми се случва. Нещо, някого... И винаги отивах там. Защо?! Не знам! Сякаш нещо ме привличаше към нея, някакъв далечен спомен, бледнеещ във времето, спомен от живот изживян в друга реалност.
Сякаш не беше стара часовникова кула, която виждаха очите... Душата ми я гледаше като замък красив, взет от прекрасна приказка стара! Там пътувах, реех се, търсейки мечтите си оттогава... Едно мое много красиво видение, което ме вдъхновява...
Една приятелка ми каза: "Забелязала ли си, че когато плачеш и отиваш под старата кула в града, си написала най-хубавите си стихове?"
Ами да! Как да не съм? Там, както се казва, ме навестява моята муза! Изглежда и на нея там и харесва! Но нима и сълзите са мое вдъхновение?! Да! Сълзите ми, чисти и истински, извиращи от сърцето ми наранено, ме вдъхновяват за много неща! Дават ми сили и смелост, дават ми тая красота, дето другите изобщо не я виждат! Измиват душата, така да се каже...
Измиват я и отстъпват място на слънчевата вътрешна красота...изригваща щастлива лава!
Измиват я, както измива прахта и дъждa, който не престава... Ах, този дъжд! Красив и благословен! Бог ни го подарява!
Хората забързани с чадъри, нима се вглеждат в красотата на дъжда? Боже! Кой гледа на дъжда, като на нещо вдъхновяващо?! Пръски, локви, мокри якета...
Но е толкова приятно да съзерцаваш някоя дъждовна капка... Та тя е частица от дъжда, от вечно тичаща и неспираща да говори река, която бързайки към прегръдката на дантеленото море, разказва по пътя истории за прелестите на нашата природа, през които минава... А те са толкова многоцветни! И това вдъхновява...
Българийо, днес искаме прошка и аз те моля да ми простиш, че 15 години се пуснах от ръката ти силна, и се оставих на мащеха да ме унижава!
Поемам с душата си всяка твоя сълза! Във всяка твоя дъждовна капка, падайки върху есенно листо, върху пролетен цвят, има толкова красота, в която съм се вглеждала някога и на село!
Там, където едно друго мое вдъхновение продираше с ръката на баба... Втъкаваше с красиви конци уникалните български традиции, ,,рисуваше,, китните български села, вграждаше песните на овчари и птици, издърпваше цветните нишки на нашите прекрасни шивици, вграждаше ритмите и музиката на българската земя! И това вдъхновява...
Ако искате и вие да се включите в играта на Edna.bg и да се борите за някоя от уникалните ни награди, прочетете условията ТУК!
