В село Сапънца, разположено на най-северната граница на Румъния, се намира гробище, каквото няма в света. Ярки цветове и весели надгробни плочи посрещат посетителя, а очарователни картини и епитафии изобразяват по уникален и поетичен начин погребаните там хора. Гробището е превърнато в музей на открито и е национална туристическа атракция.
В „Cimitirul Vesel“ или „Веселото гробище“ се намират над 800 дървени кръста, които носят житейските истории и последните мигове на онези, които под тях. Защо обаче е започнала тази странна традиция и какво означава всичко това?
Дърворезбар с чувство за хумор
Стан Йоан Патраш е роден в Сапънца през 1908 г. , едва на 14-годишна възраст през 20-те години на ХХ век започва да извайва кръстове за местното гробище. С течение на годините Патраш започва да добавя фрази към дърворезбите, а през 1935 г. започва да извайва умни и иронични стихотворения за починалите, написани на местния диалект.
Стиховете му са много различни от обичайните официални, мрачни текстове, които се срещат в гробищата. Те са съставени на жаргон и с груби фрази, като описват как е починал човекът, придружени от картина на починалия. Има и изписани думи, считани за равносметка, което мъртвецът или близките му правят:
„Под този тежък кръст лежи горката моя свекърва. Моля, не я събуждайте. Иначе ще се върне у дома и ще ми изяде главата. Но аз ще направя всичко, за да не я видя. Стой си тук, мила свекърво.“
Твърди се, че Патраш е вярвал, че синият цвят олицетворява надеждата, свободата и откритото небе. Белите гълъби се използвали за олицетворение на душата, докато черният кос символизира трагична или подозрителна смърт. Докато тази символика се развивала, Патраш започнал да придава на кръстовете своето мрачно чувство за хумор.
В продължение на 40 години Патраш сам създава над 800 от тези надгробни паметници, като сътворява, издълбава и рисува всеки един от тях. Той преобразява гробището и към края на живота си то започва да се нарича Веселото гробище. След това то е открито от френски журналист, който го популяризира в целия свят.
Известни епитафии
В това гробище има някои много интересни епитафии. Епитафията на самия Патраш гласи:
Откакто бях малко дете
Stan Ion Pătraș беше моето име
Слушайте ме, добри мои хора
Защото аз няма да кажа никаква лъжа
През всичките дни, които съм живял
Не съм искал да навредя на никого
Само добро, доколкото можех
Без значение за кого
О, този мой беден свят
Живееше се толкова трудно
Дори градският пияница получава сърцераздирателно ласкателство
"Тук почивам Стефан ми е името. Откакто съм жив, обичам да пия. Когато жена ми ме напусна пиех, защото бях тъжен. Тогава пих повече, за да бъда щастлив.Така че не беше толкова лошо, че жена ми ме напусна. Защото аз пиех с моите приятели. Пиех много, и сега все още съм жаден. Така че вие, които идвате на моето място за покой, оставете тук малко вино"
И тази за свекървата, която описахме по-горе, разбира се.
Тези епитафии показват черния хумор и все пак доброто настроение на живеещите в този град. А пък цветната резба позволява дори на тези, които не владеят румънски, да оценят хумора.
Никой никога не се е оплаквал от произведенията на Параш. Семействата оценяват искреността, а самие гробове позволяват покойниците да бъдат запомнени по един по-весел и ярък начин.
