Всеки е имал моменти от живота си, в които е бил него - самотния човек, когото поетът Борис Христов описва с толкова разбиране и чувствителност в едно от най-известните си стихотворения. По-късно нашият известен актьор и певец Тодор Колев превръща "Самотният човек" в красива песен.
Днес ще ви припомним това стихотворение, което според нас всеки трябва да прочете!
Той има белег на челото си и сяда винаги на края.
Дори когато е висок, самотният човек е малък.Събира билки или пък с теслицата на спомените дяла,
остане ли без работа - и мъкне вехтото си одеяло.Глава на кон в полето свети и самотният човек отива
да я погледа просто - не че иска тя да бъде с грива.
Докато другите крещят или говорят за изкуство,
самотният човек на масата лови мухите и ги пуска.Но ако пише стихове, той непременно ще остави
една сълза в очите или драскотина в паметта ви...Той има дом и топла супа, но е толкова затворен
животът му, изхвърлен като каса в дъното на коридора.И тоя дом да се обърне с керемидите надолу,
той може пепел да яде, но няма да се моли.
В какъв ли огън е горял и под каква ютия -
за да научиш, трябва много вино с него да изпиеш...Тъй както си върви с петно на ризата си чиста,
самотният човек в тълпата се изгубва изведнъж като мънисто.В едната си ръка той носи книга за душата болна,
а с другата самотният човек въженце стиска в джоба.
Прочети още стихотворения:
- "Да бъда зимата", Петя Дубарова
- „За две ръце протегнати насреща, земята бих до края извървял...“
- "Понякога по-много се обичахме", Христо Фотев
- "Разбирай ме добре...", Евтим Евтимов
