На днешния 9 декември православната църква чества зачатие на св. Анна, майка на Богородица.

Св. Анна се смята за покровителка на брака, семейството, майчинството, закрилница на девиците, вдовиците и бременните жени.

Според библейския разказ Анна и нейният съпруг Йоаким, които нямали деца близо двайсет години, били посетени от ангел, който им съобщава, че ще бъдат дарени с наследник. Анна обещава да посвети детето си на служба на Бог и на 3-годишна възраст Мария е отведена във Втория храм.

Източноправославната църква приема св. Анна през VI век, като тя и Йоаким са наричани свети и праведни богоотци. В Римокатолическата църква едва през XIII век е приета Анна, а официално е канонизирана през 1854 г.

Българската православна църква отбелязва зачатието на св. Анна на 9 декември, а нейната смърт – на 25 юли.

Имен ден празнуват Ана, Анна, Анка, Ани, Янко, Янка.

Народът почита деня и като празник на врачките.

Нощта, предхождаща празника, е време на заклинания, прокоби и магии. През нея магьосници, вещици и врачки най-лесно установяват връзка с дявола, мъртвите и демоните. Те се появяват около огъня като мушици. Затова стопаните палят пред всяка врата огън с тор, ръсят пепел и просо около стопанските постройки.

Момите посаждат пшеница в гърне и топят клонки от вишна или ябълка във вода и ги оставят край огнището. Ако до Нова Година пшеницата поникне и клонките се разлистят, момата ще се омъжи през следващата година, и то за добър момък.

Поверията твърдят, че в тази нощ черните магии „хващат“. Затова строго се спазват различните забрани: жените не работят нищо, не бива да пипат вълна, за да не се разболеят децата и добитъкът; мъжете не бива да излизат от селото, защото по поляните играят самодивите и видят ли мъж, отвличат го.