С гласа на Мирослава Кацарова свързвам най-красивите си мигове. Дали я слушам как води с нежност, любов и топлота любимите ми радио предавания за латино джаз и гласовете в джаза по единственото смислено радио Джаз ФМ, или в открадната вечер съм успяла да ида на неин концерт, или просто съм си пуснала някой от прекрасните ѝ албуми. Всичко, което прави Мира, е като докоснато от ръката на фея, имаща способността да превръща делника в празник, всекидневието в сън, копнеж и мечта. Животът става красив като на кино!

"Кино" е и най-новият проект на великолепната Мирослава Кацарова. Toй включва поредица от концерти в страната с избрани филмови парчета, както и издаването на албум с композиции от обичани и знакови филми, освежени с нов аранжимент и интерпретирани от магическия глас на Мира. За албума, джаза и киното си побъбрих с нея и честно да ви кажа, вече знам как ще звучи идващата есен – с топлината на един глас, сгряващ като кубински ром и омаен като вечер под звездите на Фамагуста.

Мира носи магнетично и харизматично излъчване като на кино актриса, в същото време е искрена, чувствителна и респектиращо интелигентна. За мен тя е истинска перла. Черна перла, родена в бурно и дълбоко море. Чуйте я!

- Как се роди идеята за проекта CINEMA?

Миналата година ми попадна един много красив албум на нюйоркския джаз пианист Аарън Паркс, който се казва Invisible Cinema. Докато слушах музиката, която е много асоциативна, богата на образи, осъзнах, че наистина тя е част от историите ни, от фантазиите ни, от мечтите и копнежите ни. Тя се превръща в саундтрак на живота ни и преживяванията ни. А за киното и то смисленото кино, музиката казва понякога повече от диалозите и дори често продължава свой автономен живот отвъд разказаните от режисьорите истории. Замислих се за това, че имам дълъг списък с любими филми и с красива музика, която ме е вдъхновявала и която бих опитала да изпея, и да претворя по мой начин. Писах писмо на Еко, с когото работя от много години, и с когото сме приятели, в което му описах всичко - филми, песни от филми, инструментални фрагменти и му предложих да преработим този музикален материал. Така се започна...

- Какво включва проектът?

Осъзнах, че повечето и дори всички филми, от които сме взели музика, са европейски – "Говори с нея" на Алмодовар, "Криле на желанието", "Пина" на Вим Вендерс, "Един мъж и една жена" на Клод Льолюш, "Ново кино Парадизо" на Торнаторе, "Бразилия" на Тери Гилиъм. От някои от филмите взех готови песни и направихме нови аранжименти. Върху това най-усърдно и безкомпромисно работиха Веселин Веселинов Еко и Мирослав Турийски. А други, като Cinema Paradiso, например, преработихме и ги превърнахме от инструментални теми в песни със специално написани текстове. За темата от "Ново кино Парадизо", чийто композитор е Енио Мориконе, текст на български написа вълшебният и много любим поет Елин Рахнев. Така стана една компактна, деликатна и по-обрана програма с няколко тихи, но смислени кулминации и с много красива музика, която винаги е удоволствие да изпълнявам.

- Кои са филмите, които те вдъхновяват?

Списъкът, разбира се, е дълъг, но последните филми, които ме накараха да разсъждавам дълго, след като ги гледах, и после отново поисках да видя, са "Великата красота" на Сорентино и "Най-добрата оферта" на Торнаторе. Изобщо обичам италианското кино. Фелини ми е като учител за много въпроси, които си задавам. Книгата "Аз, Фелини" ми е една от онези, които където и да отворя и когато и да отворя, прочитам важни за мен неща. Общо взето,  режисьорите, които съм си избрала за програмата CINEMA са мои любими разказвачи на истории.

- Предпочитани филмови композитори?

Естествено, без да се притеснявам, че ще прозвучи като клише - Мориконе и Джон Уилямс. Но във филмите доста често се чуват познати и класически песни. Например, бих направила концерт само с музика от филмите на Уди Алън. Това е джаз в чистия, в класическия вид. Самият Коул Портър често е използван да звучи във филми, същото е с Антонио Карлос Жобим. Понякога има музика, чийто композитор е напълно непознат за мен, но така ме обсебва, че остава да ми звучи мелодията дълго след филма.

- До колко музиката е важна за историята на един филм? И обратно?

Аз казах, че понякога музиката казва повече от диалозите, музиката има способността да говори отвъд думите, да бъде абстрактна, да бъде пълна самата тя с образи... така че, тя е важно изразно средство за киното. А и сама по себе си музиката разказва истории.

- Как звучи българското кино, според теб?

Не мога да обобщавам. Не зная как общо да се изразя, но помня един филм на Иван Андонов с Невена Коканова, стар, "Отклонение" се казва, където музиката беше фантастична и после в надписите видях името на Милчо Левиев. Всъщност, така искам да звучат българските филми.

- Хилда Казасян имаше също проект с българска естрада, много от песните в него бяха от култови български филми. Има ли носталгия по хубавата българска песен?

Като се замисля, може би наистина има носталгия по смислената песен с красив и поетичен текст на български език. Силно вярвам и знам, че има много креативни музиканти и композитори в България, които създават красива и поетична музика и днес. Освен това, мен ме вълнува, както класическата музикална стилистика. така и модерни, иновативни стилове и тенденции в съвременната вокална музика и виждам, че това по света не е престанало да се случва. За съжаление, винаги има певци, които някак, меко казано, принизяват музиката до простащина, но медиите са тези, които в крайна сметка трябва да решават какво да звучи и какво да не звучи. Стремежът към крайна комерсиалност превърна обичайната ни музикална среда в грозна, дори пошла понякога. Но има кръгове, които са съхранили естетическите си ценности, които не разсъждават провинциално и извънградски, които пътуват по света и с духа си, образовани са, прогресивни са, чувствителни и умни са, и това са хора, които не са ограничени възрастово - те са хората, които със сигурност не представляват масовия вкус. И знам, че има качествена музика и днес в България, която се цени именно от такива хора.

- Кои филми харесват джаза?

Е, това вече го казахме. Филмите на Уди Алън.

- Има ли мода в джаза?

Модите не са за джаза, според мен, но има тенденции, което е различно и градивно. В Джаз ФМ говорим често за това, а най-хубавото е, че може и да се чуе. Така че слушайте ни.

- Какво би правила, ако не беше се отдала на музиката професионално?

Една от мечтите ми беше да стана психотерапевт и добре, че не се сбъдна, защото нямаше да мога. Но навярно бих се справила добре с преподавателска работа с по-зрели ученици, но в някаква друга система - където има диалогичност и преподавателят не е хладен и недостъпен авторитет, а аудиторията му - анонимна и изгубена, а е разигран античният модел - с малки групи и дълги разговори между преподавател и ученик. В това отношение съм утопист, макар че знам, че има такива места по света.

- Какво те зарежда?

Много неща са, слава Богу! Пътуване и разходки в непознати градове в чужбина, хубави книги, хубав филм, хубава музика. Срещи с приятели, разговори, нови хора, които ме вдъхновяват със световете си. Аз обичам живота във всичките му проявления - вкусна храна (обичам да готвя), хубаво вино, рокля, която ме изразява абсолютно необяснимо или обувки, с които крача така, сякаш откривам света. Но най-силно въздействие върху мен има любовта. Когато се чувствам обичана, съм вдъхновена, мога да летя високо, чувствам се красива, силна, нова, пълна, лека... и не спирам да се усмихвам.

- Лятото звучи като...?

Като боса нова, като песен на Майкъл Франкс.

Ако сте в Пловдив през септември или можете да отскочите до там, на 9-ти септември в двора на театъра ще можете да се насладите на концерта от поредицата "Кино". Очаквайте концерт и в София, както и излизането на едноименния албум, който Мира записва през август заедно със саунд-дизайнер, идващ специално от Мюнхен.