Жан-Жак Русо е швейцарски философ, писател и музиколог, работил през голяма част от живота си във Франция. Един от ранните представители на Романтизма в изкуството, неговата политическа философия оказва силно влияние върху дейците на Френската революция.
Особено популярен сред якобинците, той е обявен от тях за национален герой и е препогребан в Парижкия Пантеон.
Романът на Русо „Емил или За възпитанието“ е основополагащ текст за образованието на личността като гражданин, а „Жюли или Новата Елоиза“ изиграва важна роля за развитието на предромантизма и романтизма в художествената литература. Автобиографичните му произведения, като „Изповеди“, са сред първите примери за течението от края на 18-ти век, станало известно като „Век на чувствителността“ и характеризиращо се с нарастващо фокусиране върху субективното и интроспекцията.
Неговите „Размисли върху произхода на неравенството“ и „За обществения договор“ се застъпват за демократично управление и оказват силно влияние върху съвременната политическа и обществена мисъл.
Със своите произведения, композирани и написани собственоръчно, Жан-Жак Русо дава начало на два от най-значителните театрални жанра – със своите Lettre sur la musique française (Писма за френската музика – 1753), подкрепени от интермецото Le Devin du village (1752), той създава френската комична опера-буфа, а с мелодрамата Pygmalion (Пигмалион – 1770, музика Coignet) – театралната мелодрама. Чрез своя музикален лексикон Dictionnaire de musique (Музикален речник – 1767) той става също най-цитирания естет на 18. век.
Днес ви предлагаме да си припомните най-великите мисли от тази толкова цитирана личност!
Добави ни в предпочитани източници в Google
