99% феминизъм: какво (не) разбрахме за равноправието през последните 99 години

04.06.2018 15:30

На днешната дата през 1919 г. жените печелят една от важните си победи. Щатският конгрес одобрява поправката в Конституцията, която дава право на представителите на този пол да гласуват.

Борбата за именно това право дава началото на феминизма като движение в началото на XX в. 99 години по-късно обаче феминизмът все още е недоразбран, а не всички феминисти осъзнават, че са такива.

Още от Свободно време

Днес може да не е 8 март, но е добър повод да си припомним същността му, която може да се изчерпи с една дума – равноправие. За някои ще е изненада, но феминизмът в основата си не издига женският пол над мъжкия, нито пък цели да наложи върховенство на първия.

Това, към което движението се стреми, е равни права в социално и политическо отношение. Едва ли има нещо по-естествено от това да смяташ, че жени и мъже заслужават еднакви условия не само в обществения, но и личния живот. Ако и вие споделяте същото мнение – честито! Нареждате се сред здравомислещите хора, които могат да нарекат себе си феминисти.

И макар терминът да произтича от латинското fеmina, проженската природа на движението не го прави антимъжко по подразбиране. Така, както да си феминист(ка) не означава да не си бръснеш краката или да мразиш мъже. По същия начин, както мъж не би трябвало да е противоположното на жена.

Но може би най-ценното, което ни дава феминизмът, е правото на избор. В крайна сметка, движението овластява и освобождава. Затова нека не хвърляме върху него вината за напрежението да сме успешни едновременно у дома и на работното място.

Това е личен избор – също като този дали да разделя сметката за вечеря с половинката, да задържа вратата на асансьора за съседа и да не се издразня, че той се е разсмял на необичайното.