2 месеца без смартфон (по истински случай)

2 месеца без смартфон (по истински случай)
Снимка: Thinkstock

Ще спестя неприятните обстоятелства, които ме принудиха да попадна във временна социална изолация, за да премина директно към житейския урок, който получих.

И няколко уточнения: ако не броим двучасовото стоене пред лаптопа, бях с ампутирано средство за общуване със света почти пред целия ден. Новините от България и света и чатовете оставях за сутрин преди работа и вечер преди лягане.

За тези, които вече изпаднаха в шок, ще кажа успокоително, че все пак имах телефон. Е, да, неговите скромни функции се изчерпваха с обаждане, аларма и календар. И фенерче!

Не, това не е социално самоубийство. Все пак имаш мобилен телефон. Нямаш неограничен интернет, камера и безброй приложения, на които да цъкаш небрежно в градския транспорт, но пък (какво чудо!) имаш телефонен указател с номера, които можеш да набереш по всяко време.

Е, освен спасеното доствойнство след пиянска вечер, когато отчаяно решиш да пишеш на бившия, но нямаш откъде, ежедневието без смартфон има и много други плюсове.

Стоп на постоянния стрес от съобщения.

Стоп на постоянната параноя, че имаш животоспасяващо известие.

Стоп на безмисленото тагване в заведения с посредствена компания и снимане на неприятно горчивото кафе, което изпиваш сутрин до прозореца.

Стоп на видеоклиповете, които правиш по време на концерт, но никога няма да гледаш.

Заместих елекртонната книга с хартиения носител. На мястото на органайзера – малко симпатично тефтерче.

Вместо любимата ми песен за аларма – онзи стар проглушителен звук, който може да събуди всички комшии в радиус 2 километра.

Вместо да си снимам закуската, започнах да наслаждавам на вкуса и.

Нещо, което забелязах още първите дни: без смартфон започнах да се оглеждам около себе си. Виждах красотата в битовото, познатото.

Любимо занимание за убиване на време в градския транспорт ми стана да си измислям истории за хората, които виждам. Например жената с бялата капела се връща от заложна къща, където е оставила годежния си пръстен, а студентът до нея за първи път отива на купон и говори с майка си по телефона.

Снимка: Thinkstock

Чувствах се по-продуктивна и пълноценна, започнах да ценя повече свободното си време. И за два месеца прочетох поне 5 книги.

Е, да не прекалявам с идиличния тон, действително невъзможния достъп до социалните мрежи е голям минус. Не искам да броя колко пъти ми връзваха тенекия. Многократно ми се случваше да получа съобщение по фейсбук от рода на „ще закъснея с един час” или „днес лекцията се отлага” , докато вече съм на половината път до крайната дестинация.

И тези многократни терзания са само върха на айсберга. Без GPS имах хронична липса на чувство за ориентация в големия град.

Загубата на постоянния достъп до информация като че ли отне част от увереността, с която се справях с предизвикателствата на ежедневието.

За завършек, може би се чудите дали след тези два месеца, когато отново получих великия си безценен смартфон, съжалих, че отново станах „нормална”?

Може би. Признавам си, веднага щом го получих прекарах поне три часа в постоянно ровичкане и актуализиране на приложения, чак ме хвана срам.

Снимка: Thinkstock

И до днес все още от време на време се превръщам в смартфон зомби и забивам нос в малкия екран. Но наистина е въпрос на уважение към събеседниците си да бъдеш отдаден на общуването „на живо”.

Препоръчвам на всеки да опита поне месец, седмица, ден без смартфон.

Просто затворете затворете прозореца на браузъра и погледнете през прозореца навън. 

Автор: Теодора Кацарова

Прочетете още по темата:

Селфи - влюбени в себе си или търсещи индивидуалност?

Кога да купим на детето си смартфон или таблет?

Махнете мобилния от спалнята за здрав сън

Как мобилните телефони ни загрозяват

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти