Вечните цитати от великото произведение "Време разделно"

Вечните цитати от великото произведение "Време разделно"
Снимка: БГНЕС

Росица Костадинова

Не знам как да започна този текст. Не знам дали има достатъчно силни думи, които да опишат колко сериозно повлия романът, а и филмът на мен.

Не, когато го прочетох като ученичка, а когато го препрочетох по-късно. 

Знаете ли... хората са едни и същи винаги. Дори да сменим епохите, трудностите, войните. 

Ние носим същите емоции и чувства. Ние усещаме света по същия начин. Ние искаме да бъдем нещо за някого. 

Има един определен цитат, който винаги ме кара да се замисля. Не само за любовта, не само за човешките взаимоотношения, а за силата на емоцията. За силата на думите, които пронизват като нож и оставят следа. 

Снимка: БГНЕС

Ето го и него:

— Елице, вярно ли е, че до неделя ще се жениш за баща ми? А тя му рече:
— Защо ме питаш?

И той пак я попита, и ми се стори, че ще заплаче:
— Елице, кажи ми, вярно ли е?

И пламна гняв в Елицините зеници, пламнаха страните и устните ѝ, та викна тя на Момчил:
— Помниш ли, когато дойде подзиме да се прощаваме и аз бях заспала на поляната? И ризата ми беше разтворена, и вълненикът ми беше набран нагоре. А ти ми викна, та станах. Защо не се наведе?

Снимка: БГНЕС

А той само я гледаше и не вярваше, че чува такива думи. И тя пак викна:

— Помниш ли, като дойдох горе при тебе и се гонехме из гората, и ти ме настигна до една ела и лицето ми гореше, и пазвата ми гореше, и милно ти се помолих да ме пуснеш. И ти ме пусна. Защо ме пусна?
А той отвори уста и не можа да проговори. И тя все викаше, като че щеше да заплаче:

— Помниш ли, като ти казах оная нощ, когато нямаше луна, а звездите бяха два пъти повече, да дойдеш с мене до извора, та да си налея менците? И те държах за ръката, а ти ми думаше: „Не бой се, не бой се.“ Не ти ли дойде наум, че всяка вечер без тебе ходя за вода. Защо не ме прегърна?

И чак сега той можа да рече:
— Елице, Елице, Елице…

А тя тропна с крак и му рече с омраза:
— Викай ми сега Елице, защото след неделя ще ми викаш мамо.

И като видя, че той закри лице с длани, рече му тихо:
— Кацна пилето на рамото ти, а после отлетя? И кацна на друго рамо. Защо се чудиш?“

***

 

Още интересни статии, които да прочетете:

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

Кое е вашето сутрешно "гориво"?

Мара Белчева - красивата българска поетеса
Известни

Мара Белчева - красивата българска поетеса

Битка за сърцето на една от най-красивите поетеси била причина...

Маршът на незадоволените жени
Свободно време

Маршът на незадоволените жени

Телата им са покрити с кожа, главата с косми, имат две очи...

8-те навика на щастливите хора
Свободно време

8-те навика на щастливите хора

Има много практични неща, които всяка от нас прави...

Абонамент