Рапунцел, на хоризонта не се вижда принц на бял кон!

Рапунцел, на хоризонта не се вижда принц на бял кон!
Снимка: Thinkstock

Маргарита Петкова

От години сме си определили съботата като ден за гости, майтапейки се, че понеделникът обикновено започва в събота. Едноименната книга на братя Стругацки прочетох в пети клас, не я разбрах, както трябва, но препрочитайки я през годините, съм убедена в тази зависимост.

О-паа, някой да не си помисли, че уикендът ни се изчерпва с гостоприемане, което плавно преминава към следващата седмица. Не, просто така се случва, че разговорите с приятели определят действията.

И размислите, които ги мотивират.

Имам една приятелка, която много често е силно развълнувана от разноликото хорско поведение в определени ситуации. По-точно от безликото, но войнстващо квичене кой е по-велик от другия и най-вече от всички останали. Аз от тези неща отдавна съм престанала да се вълнувам и терзая, те не ме касаят. Но социалната мрежа ги натрапва непрекъснато.

И чувствителната душа не иска да ги приеме, и си задава въпросите защо и как човек, когото си мислел за приличен и нормален в рамките на домашното възпитание, може да вади от себе си чудовища. Моят човек само се подсмихва снизходително като към дете, което пита защо слънцето изгрява от изток и залязва на запад.

Сиреч – и да тръгнеш да обясняваш, то няма да разбере. Все едно да четеш братя Стругацки в пети клас. Едикой си и едикоя си, плюс още трима (разбирай четирима, десетима) се изправили като гора от стомана срещу някой си. Ей така от нищото. Изведнъж и неочаквано. Сипят гадости, на каквито не си ги смятал за способни. Е, добре, бе, чувствителна женска душо, питам, защо не си ги смятала за способни? Защото гледаш с чисти и възторжени очи само от своята камбанария? Ами няма по-грешен избор от този.

Това те превръща в Рапунцел от приказката, онази Рапунцел, затворена във високата кула, дето чака принца на бял кон да я освободи и да направи живота й по мед и масло. Което става само в приказките. В живота мед и масло може да ти харесват една седмица и след това вече не можеш да ги гледаш, мило и драго даваш за сухо коматче с малко солчица.

Моят човек хвърля един поглед над чашата си и аз разбирам, че това обяснение не е никакво обяснение за една чувствителна женска душа. Защо хората не са доброжелателни едни към друг е въпрос, който има толкова много отговори, че все едно няма отговор. И няма. Защото не може да си добронамерен към всички.

Снимка: Thinkstock

Това значи да приемаш безрезервно всеки човек с характера му, с характеропатиите му, с принципите и безпринципността му, с пороците и пристрастията му, с морала и неморалността му. И да се съгласяваш безропотно с тях. А къде отиват тогава твоите принципи и морал? На кино. Ние сме различни. Някои се правят на още по-различни, отколкото са.

Избиват комплекси с нападки, злъч, обиди и агресия. Ама ти нищо лошо не си им направил? О, така си мислиш, чувствителна душо неведома! Трън в очите си им. Защото в нещо си успяла повече от тях, защото си родена в голям град, а не в китно селце или обратното, защото имаш добро образование, висока квалификация и престижна професия. Защото по теб се е захласнал някой, по когото се е прехласнала друга. Защото някой иска твоята обществена или творческа позиция. Твоя любовник или твоето семейство. Защото мисли, че си приказно щастлива, а той заслужава много повече това, което ти имаш.

Тогава завистта акумулира в ненавист, с която те заливат концентричните кръгове на омразата, дето таи в себе си неудовлетвореният от живота си и нему подобните. За мен това е толкова нормално, че даже не мога да обясня колко е просто. Не че го смятам за правилно, но то си съществува, редом с всичките неща от живота.

Редом с почтеността ѝ, щях да кажа възпитанието, но в случая трябва да обяснявам какво точно съдържа тази дума, та я заменям с морал. Не че всички разбират що е то морал, а то си е чисто и просто поука. Урок, който трябва научиш. Въпрос на ценностна система е. Въпрос на това, да слезеш от твоята камбанария, да прекосиш разстоянието до другата, да се качиш и да погледнеш от там. И да се опиташ да видиш.

Снимка: Thinkstock

Да се опиташ да се поставиш на мястото на някой друг. На всеки друг. За да прецениш до колко е прав и доколко не. Нали за да отхвърлиш нещо, трябва да го разбереш. Или поне да се опиташ. Чувствителната ми приятелка, която на всичкото отгоре прелива от не съвсем ясни й чувства, навива неодобрително глава, а Моят човек си налива второто питие. Мда, въпросът защо не всички хора са добри няма еднозначен отговор.

И няма как да има, при положение, че всеки човек е лош към някого и добър към друг. Добър към теб в един момент и в следващия – непростимо и необяснимо отвратителен. Как да обясниш живота? И докато задавам този въпрос, зная, че няма как.

Всеки сам си търси отговорите. И евентуално ги намира. И още по-евентуално те се оказват правилни. Няма универсални отговори. Не може да има. Обърканата ми чувствителна приятелка най-накрая кима в знак на съгласие. А Моят човек многозначително вдига пред очите си томчето „Трудно е да бъдеш бог”.

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

Каква зимнина ще правите това лято?

Абонамент