Път за двама

Път за двама
Снимка: Thinkstock

Михаела Петрова

Едно от най-хубавите неща, с които помня всяка своя връзка, са пътешествията заедно. Тези, с които така и не успях да премина отвъд табелата за София, не ги броя за връзки, макар някои от тях да са ми все още мили на сърцето. Други, може и да не са ми били чак толкова мили, но пътешествието заедно е оставило толкова траен отпечатък, че подсъзнанието ми прави асоциативна връзка между любов и пътешествие. Не до Витоша. Не броя близки обекти, не броя и съботно-неделно гостуване при приятели в Драгалевци или околни села. А онези случаи, в които сме си казвали – хайде, тръгваме... накъдето ни видят очите.

Когато се отправим на пътешествие с любимия, излизаме извън контекстa на всичко онова, което сме в града. Извън клишетата на средата, в която съществуваме като двойка, извън работните ангажименти, които често разпокъсват срещите ни и откровено ни стресират. Понякога се връщаме раздразнени и уморени у дома, където ни очаква още работа, където децата искат своето внимание, където не всеки умее да "затвори вратата" на мислите си, свързани с онова, с което изкарва бюджета на семейството. Пътешествието ни отлепва от всичкото това. И ни пренася в друго "време – пространство" – само за нас.

Когато пътешестваме заедно, само двамата, имаме време да си обърнем внимание един на друг. Да  помълчим и да се отпуснем в колата, да гледаме пейзажа и от време на време някой да промълви – виж какво небе... 

Имаме време да спрем в някое китно селце, да си купим пресен спанак от градината на някоя баба и да побъбрим с нея за важните неща в живота, а после да си намигнем един на друг и като палави деца да се измъкнем от "важните неща в живота" на бабата със спанака. Когато сме на път, обикновено научаваме точно как обича да си пие кафето другият, когато не го приготвя сам.

Когато пътуваме заедно, несъзнателно избираме "своята музика". Щом някоя жена ми каже "това е нашата песен", когато я чуе случайно от радио или мелодия на телефон, обикновено следва разказ как са я слушали в колата по време на някое свое любовно пътешествие. Може мъжът да не отчита, че точно това е "тяхната песен", но ако са били в колата и е казал: "Поздравявам те с това парче" или още по-вълнуващото: "Подарявам ти тази песен" – край. Това завинаги ще остане в нейното съзнание като „тяхната песен”. Никога не е същото у дома, никога не е същото в музикален клуб. "Нашата песен" обикновено е музикално изпълнение, което се е промъкнало като увиваща се през сърцата панделка някъде на път.

Когато сме на път, обръщаме повече внимание на някакви детайли, които могат да ни убегнат от поглед в другото ежедневие. Наблюдавала съм изпъкнала вена на ръката, която пулсира нежно при всяко завъртане на волана. Другото ми най-любимо нещо е да наблюдавам съкращаването на мускулите на добре оформен мъжки прасец. Способна съм да се влюбя във вена на ръката на завой и прасец при подаване на газ.

Такива едни дребни детайли, за които няма как да си изгубиш времето да се съсредоточиш, докато приготвяш вечерята, докато гледате филм, докато общувате по обичайните ежедневни начини и дори когато правите секс у дома. Тогава вниманието е другаде. Най-често в собствените ни чувства.

Когато сме на път и правенето на любов е по-красиво. Имаме време – само за нас. Не бързаме за никъде, може да си позволим излежаване в леглото, да си поприказваме и да се любим, отново да си поприказваме, а ако сме избрали и някой спа курорт, удоволствието да се прибереш в стаята след сауна, парна баня, джакузи, добър масаж и релаксиралото тяло да се отдаде на плътски удоволствия, е несравнимо с нищо друго. Пътешествието заедно умее да ни свързва по един прекрасен начин, защото всичко друго, което правим заедно, е почит към самите нас и тялото ни.

И не на последно място, а дори на първо – когато сме на път, забелязваме природата. Тогава по-не ни е срам или неудобно да прегърнем някое дърво, да полегнем на тревата, да стоим прегърнати и да съзерцаваме звездното небе, да се захласнем от белите цветчета на разцъфнало дръвче, да виждаме сърца и ангели във формата на облаците, а спектърът на светлината при залязващото слънце да навлезе право в душата.

И когато се завърнем и навлезем в смога, да си знаем, че дори да не го наричаме любов, заедно сме преживели нещо много съкровено. 

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

Кое е вашето сутрешно "гориво"?

Мара Белчева - красивата българска поетеса
Известни

Мара Белчева - красивата българска поетеса

Битка за сърцето на една от най-красивите поетеси била причина...

Маршът на незадоволените жени
Свободно време

Маршът на незадоволените жени

Телата им са покрити с кожа, главата с косми, имат две очи...

8-те навика на щастливите хора
Свободно време

8-те навика на щастливите хора

Има много практични неща, които всяка от нас прави...

Абонамент