Не търсим мъж, търсим изгубената си женска половина

Не търсим мъж, търсим изгубената си женска половина
Снимка: Thinkstock

Михаела Петрова

През изминалите дни често ми се налагаше да пътувам с градски транспорт. И от време на време, явно привличам пътници, които ми дават теми за размисъл и за споделяне.

Възрастна жена и младо момиче си говореха за любовния живот.

"Ти не търсиш толкова мъж, а изгубената си женска половина, която живее в някой мъж", каза изведнъж по-възрастната и привлече вниманието ми.

"Създадени сме като едно цяло, съдържащо в себе си мъжкото и женското. Когато сме били разделени, то не е било на мъж и жена, а така, че да имаме в себе си някаква част от женското и някаква част от мъжкото. Нали казваш, защо не съм като някоя приятелка? Това, което ти харесва в приятелката, но ти го нямаш, е нещо, което е останало в разделената половина. Затова я търсиш, защото само когато я срещнеш, ще допълниш качествата на жената в себе си. А той ще допълни мъжа в себе си с това, което е останало у теб като мъжки качества. Един без друг не можете да го проявите. Затова все търсим изгубената половинка."

За младото момиче, това беше много сложна концепция. Но аз си спомних, че преди време с една позната решихме да си направим творчески експеримент и да опишем романтика, мистика, аристократа, скитника. Описвахме ги много различно, което ни накара да осъзнаем, че това, което сме написали, не са някакви универсални образи на тези категории, а нашият собствен "вътрешен мъж" – неговите характеристики. И те нямат нищо общо с мъжете, които срещаме в живота си. Е, тогава си мислехме, че ако приемем този "вътрешен мъж" в себе си, ще го срещнем, но възрастната жена в рейса ми даде и друга гледна точка.

Ако тази "изгубена половина" живее в нас, онзи, когото бихме срещнали по никакъв начин, няма да я прояви в началото. Ще е необходим известен период на партньорство, доверие в близостта и така нататък, за да се свърже с тази своя "изгубена половина" и да я изрази. Може би затова се твърди, че хората се променят във връзките.

"Той я промени, тя го промени" е възможно да означава той прояви собствените си качества, които без връзката с нея, бяха откъснати от него. И тя така...

Познавам например, жени, които изведнъж стават перфектни домакини и започват да живеят, за да създават уют и вкусни гозби в дома си, а до вчера е било немислимо да се занимават с такива неща. Не защото са гонили кариера – просто, защото това не ги е интересувало особено. И в други свои връзки, където отсреща е липсвал този техен собствен женски аспект, въобще не им е хрумвало да се занимават с печката и цвета на латекса.

Мъжете, които имат повечко връзки, също се държат различно с всяка жена. Понякога всички се маят и се чудят какво го е привлякло в тази, за която се жени или с която създава поколение. И се започва едно: тя сигурно прави или не прави еди-какво си. Ами ако тя като женски качества няма нищо общо? Ами ако в нея той е открил собствения си непроявен досега мъжки потенциал? И остава по тази причина – защото каквато и да е тя, той се чувства цял?

Много интересна концепция сподели възрастната жена в автобуса. Не знам доколко беше полезна за младото момиче с нея, но за човек като мен, който дори и когато вече му е додеяло от тези теми, не спира да търси истината за нашата човешка същност и природа на свързване един с друг, това откри нови хоризонти.

Толкова безмерно са ми омръзнали клишетата "жените така, а мъжете онака", защото освен всичко друго, не са верни. Поне не през цялото време. Толкова пъти съм балансирала това мъжко и женско у себе си с най-разнообразни техники, че и това ми е писнало. Знам, че не става и така. Вече се бях отказала. Махнах с ръка и си казах: "Няма да го мисля повече – каквото такова". И точно като ми писна, се появява някаква жена в рейса, която отново ми размътва мозъка. Но този път усетих, че това е то.

Кладенците вода, които си донесох от девет дола, за първи път бяха спомен от вече преживяното – нещо като "ами да, точно така е". А не нещо, в което ще се втурна да експериментирам, колкото да установя, че "и така не става, и това не е".

Никога не съм била Edna и съща жена във връзките си. А когато съм в режим "single", сума ти женски качества изчезват, сякаш не са били никога част от мен. Но също така, някои от "мъжките ми достойнства" също закърняват. Случвало ми се е да се изненадвам от жената, която съм в едни взаимоотношения, но обикновено винаги харесвам пича, който ставам тогава. Може пък да има нещо вярно в тази концепция. Поне на мен си ми харесва. 

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

Кое е вашето сутрешно "гориво"?

Мара Белчева - красивата българска поетеса
Известни

Мара Белчева - красивата българска поетеса

Битка за сърцето на една от най-красивите поетеси била причина...

Маршът на незадоволените жени
Свободно време

Маршът на незадоволените жени

Телата им са покрити с кожа, главата с косми, имат две очи...

8-те навика на щастливите хора
Свободно време

8-те навика на щастливите хора

Има много практични неща, които всяка от нас прави...

Абонамент