Есен, не есен, дъжд, не дъжд, циганско лято я духне с последен дъх, я фьонът го издуха вдън гори тилилейски тази година, та да заложим на сигурния уикенд, че октомври е на привършване.
Тъй си избрахме една проверена дестинация, място, където не е бъкано с народ по това време и спокойно можеш да се разхождаш, разритвайки с крака есенната шума и да вдъхваш аромата й.
Онази тънка и чувствена гнилост, наситена от капки бивше слънце.
Не ми е най-любим този сезон, но когато си с любим човек, всеки паднал жълъд е с калпаче по мярка. Като гърнето и похлупака. Като чифт обувки. Като както си намерите метафората.
Но животът не е само метафори, трябва и да се яде.
Седнахме с Моя човек в едно от тези заведения, нароили се в цялата страна, уж модерни, уж битови, с дървени маси и пейки, наредени като във вагон ресторант. Зад гърба ни хихикат и пиукат с айфоните си млади девойки, споделят си разни техни си работи, към които не надаваме ухо, просто част от звуковия фон наоколо.
Но в относителната тишина между два клипа от плазмата на стената, девойчето зад мен огласява пространството: „А гледа ли оня ден по телевизията Еди кой си? Малиййй, колко е посивял, пък казват, че е бил мъж за милиони!” Докато другата отговаря с едно жалостиво „Уф, даааа, бе!”, а аз се раздвоявам между „Баба ти е посивяла” и „Мечтай си, маце!”, Еди кой си до мен прихва, отмятайки глава. Смехът му е абсолютно искрен. Девойчетата се сконфузват, то си е за конфуз. Мънкат нещо и отиват да си платят направо на бара, без да дочакат сервитьора. Аз се хиля и правя хашлашка гримаса на Моя човек Еди кой си, промърморвайки адски невинно „Слънце, остаряваш”. Той вдига чашата си и изръмжава пленително в най-ниския регистър „Ама още ставам”. Самодоволен, бе! Майтапихме се цяла вечер с възрастта като такава.
Гледах го Моя човек и разбирах, че не разбирам какво му е остарялото. Да, бе косата му е посребрена, малко е понатежал, но си е същия отпреди толкоз години. В моите очи. На излизане се поогледах – да, бе, косата ми не е в естествения си цвят, доста съм понатежала, малко нещо бръчици, ама… Срещнах погледа му в огледалото. Същата си бях, същата отпреди толкоз години.
В неговите очи. Добре, бе, маце, казах си наум, докато той отключваше вратата на апартамента в хотелчето, какво ти пука как изглеждаш в момента. Не си на 24. Какво ти пука той как изглежда в очите на другите. Не е на 30.
Когато остаряваш заедно с един човек, времето минава някъде толкова встрани от вас, че изобщо не оставя никакви следи. Зачита се само времето, което тече между вас. Бръчиците се появяват ежедневно, косите побеляват ежедневно, грамчета се трупат ежедневно, но вие не ги забелязвате. То е както расте детето. Не са го виждали роднините два-три месеца и ахкат: „Леле, колко е пораснало!”. А ти го разбираш само по омалелите дрешки.
Любовта не остарява. Тя или се смалява и си отива, или расте и върви с теб през живота ти „гола, скандална и млада”. Телата остаряват неизбежно. Но любовта си живее в техните стари къщи и като надникне през прозорчетата на очите, вижда това, което е видяла преди 10, 20, 50 години.
Това съм го мислила, че и писала под една или друга форма, милион пъти през годините. Убедила съм се на практика, че е така. Но все отнякъде ще ти се стовари нов повод, ей тъй, да обори евентуалните съмнения. И докато Моят човек наливаше шампанското от оставената дискретно като подарък от управата на хотела бутилка, аз гледах същият г-н Еди кой си, който навремето ми каза насред един пълен дансинг: „Боя се, че сме родени един за друг”. А толкоз години не се уплаши да бъдем заедно. Не трепна пред нищо.
Както и на мен не ми мигна окото пред всичко около нас. „Знаеш ли, Слънце…” започнах, „Знам”, отговори ми, преди да довърша въпроса си. И наистина знаеше.
Любовта си знае работата. Само не й пречете да си я върши.
Не слушайте кой какво ви казва за възрастта, кой какво ви съветва относно връзките, кой какво бъдеще ви вещае, кой какво огледало поставя на пътя ви. Оглеждайте се в очите на човека до вас и няма смисъл да питате „Коя е най-красива на земята?”. Джон Ленън го е казал: Любовта е отговорът и ти го знаеш!
