На първо място ти благодаря, че ме задуши с твоята любов, преди да решиш да си я вземеш обратно. Имах безброй нощи, в които си лягах с усмивка, само за да се събудя плачейки на сутринта.
Благодаря ти, че ме накара да се съмнявам в себе си във всеки един момент от нашата връзка. По този начин успях да науча да се доверявам на себе си и да ценя чувствата си.
Благодаря ти, че в един момент спеше до мен, а в следващия изчезваше с дни. Накара ме да осъзная, че всъщност харесвам студените чаршафи и тишината, когато се събуждам.
Любовта е съвършено проста и просто съвършена!
Благодаря ти, че ме обичаше по възможно най-страстния начин. Любовта ни беше от онзи тип, който те кара да забравиш за логиката и пълни стомаха ти с пеперуди. Но и от същия тип любов, която изчезва пред очите ти, много по-бързо, отколкото е дошла.
Благодаря ти, че беше по-студен от декемврийска вечер, защото когато затвори света си за мен, аз останах само със спомена за онова момче, в което се влюбих и беше по-горещо от юлски ден.
Скъпа, преди да пораснеш, трябва да се влюбиш 3 пъти...
Благодаря ти, че остана гравиран в паметта ми, независимо от опитите ми да те удавя във водка. Накара ме да разбера, че проблемите ми умеят да плуват по-добре от шотовете, които обръщах един след друг.
И накрая, благодаря ти, че ме пречупи по възможно най-красивия начин, за да осъзная какво е истинската любов и какво заслужавам!
Добави ни в предпочитани източници в Google
