Код вино и любов

Код вино и любов
Снимка: Istock.com

Михаела Петрова

Питали ли сте се, защо точно февруари да е месецът на любовта, а не юли, например? Тогава е топличко, разголени сме, кръвта ни по друг начин кипи.

Но, не! Дори и в Християнския календар, времето след Иванов ден до Лазаровден е отредено за задявки и венчавки. И защо така щедро прегърнахме идеята за розовите сърчица на св. Валентин?

Е, има и заклети "Трифон-Зарезанци", които бойкотират розовите сърчица, но и те нямат нищо против да се поцелуват след като позатоплят кръвта си и отпуснат сърцето с червеното вино. А ако не им се случи, езикът някак сам им се развързва да разказват за любовните си подвизи и драми.

Бунтът е безмислен, просто приемете, че тези работи - февруарската ни страст към виното и любовта са в генетичната ни памет, няма мърдане.

Традициите са малко объркани и са много насложени една върху друга, но все пак, поне по нашите географски ширини празниците на виното и на всеобщата любов винаги са били преплетени.

Всичко тръгва от Дионисиевите празници, а те не са се славели само с изпиване на големи количества вино. По думите на античния автор Теопомп от Двадесет и втора книга за халкидците, по това време на годината "...траките се отдават на пирове, леност и голяма полова невъздържаност...".

В Оксфордската енциклопедия на виното, Тракия е посочена за родина на виноправенето и на бог Дионис. Знаете, че музеите ни са пълни със съкровища от златни и сребърни ритуални съдове, предназначени за съхранение, разливане и пиене на вино. Само фиалите са над 200 - повече от половината, открити в целия древен свят досега.

Изображенията по тях представят картини на вакханални сцени, свързани с култа към бог Дионис и са прекрасна илюстрация на запазените антични текстове, описващи похода на бога, който тръгва от пасищата на Фригия и Лидия, достига до Бакрия и обикаля цяла Азия, творейки чудеса сред природата, едно от които е превръщането на гроздовия сок в божествена напитка.

През цялото време Дионис е придружаван от свита сатири и менади, въвлечени във вихъра на необуздани оргии и танци, опиянени от любов и несметни количества вино, с цел да се постигне божествено тайнство. Празнуването на Трифон Зарезан е повторение именно на тези шествия на бог Дионис и неговата свита. Единствената разлика е, че във времената на установен патриархат, всеобщото правене на любов бързичко е отпаднало от дневния ред на тържествата.

За жените са останали домакинските задължения, а пировете - за мъжете. Жените са ставали рано сутринта, приготвяли са пълнена кокошка, месили са питка и са изпращали мъжете си на лозята с храна и бъклица вино. Там, всеки на собственото си лозе, е избирал три главини, от които е отрязвал по три лозови пръчки. Отрязаните места, поливал с вино, за да се прогонят болестите от лозята и за да се осигури плодородие за предстоящата реколта.

От отрязаните пръчки се е правел венец, с който се е окичвала главата на предварително избран цар, наречен Трифон. Част от мъжете се маскирали като кози, за да изобразят някогашните сатири. Следвал е пир на обща трапеза на лозето. После царят, качен на колесар, провеждал групата обратно по довомете, като по пътя пируващите пеели и танцували. В знак на благодарност за оказаната му чест, царят Трифон устройвал празненство в дома си, на което всички били поканени.

Много важно е този цар Трифон, символичен наследник на някогашния бог Дионисии, и дори на бог Пан, да не се бърка с мъченика за христовата вяра св. Трифон, живял 248 г. сл. Хр. във Фригия. Християнският светец, чиито празник е на 1 февруари, няма нищо общо нито с виното, нито с обичаите, свързани с пирове и вакханалии. Обикновено съвпадение на имена, така да се каже.

Така че, "Трифон-зарезанската" клика донякъде е права, че това е по-устойчивият местен празник, заради факта, че тук винаги се е ляло вино. Но пък в цял свят, още от първите дни на неолита, народите на Британия и Европа - англи, сакси, латини, древни гърци, траки, меди са почитали Рогатия бог, който пък не бива да се бърка с дявола.

По нашите ширини, е бил известен като бог Пан. Той обичал музиката, танците и доброто похапване, бил известен като богът на горите, полята и плътта, отговорникът за плодородието на земята и жените. Хората са го почитали и обичали, защото вярвали, че той им дава богата жътва и бебета с розови бузки.

Бил е много обичан бог, защото и той обичал. Поставял удоволстивето преди аскетизма и най-вече ревността и отмъщението не били част от характера му. Не е чудно, че кариерата му на бог не е продължила дълго.

Когато любовта се е превърнала в собственическо чувство, хората са повярвали в аскетизма и презрението на плътта. А после, безбожието е превърнало свещения смисъл на тези празници в пошла порноиндустрия, а култът към виното - в снобско занимание. И край. Добре, че поне се намери един св. Валентин да отстоява каузата на най-нежното чувство.

От нас зависи да поставим ново начало. Не с вакханалия. За свещен акт от такава висота, няма нито хора, нито богове в момента. Можем да опитаме просто с любов, но такава, при която ревността и отмъщението не присъстват.

Наздраве!

Този материал е специално написан за Edna.bg от Михаела Петрова.

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

В каквa роля сте през тази учебна година?

Трите зодии, без които светът не би оцелял
Астрология

Трите зодии, без които светът не би оцелял

Светът е балансиран, защото е населен с различните представители на...

Ненормална съм, мрънкам и не знам какво искам
Свободно време

Ненормална съм, мрънкам и не знам какво искам

Днес решихме да ви припомним един текст, който ни показва...

Сексът, от който се страхуват жените
Свободно време

Сексът, от който се страхуват жените

Eдна от най-обсъжданите и най-скандалните теми - това е темата за...

Абонамент