Още ме побиват тръпки, когато си спомня, как някога с приятелки обсъждахме мъжете, които ни вълнуват и колко неприятно беше усещането, когато връзката ти не дава правилните отговори на женските въпроси: Къде те заведе? Какво ти подари? Защо не го доведеш и него на гости? Няма ли да ходите някъде през уикенда? Е, как така няма кола - какво правиш с мъж, който няма кола? От мен ли го криеш или просто ме лъжеш, че имате връзка? Имаш ли ключ от тях? При родителите си ли живее или е самостоятелен? Всеки ден ли правите секс? ...

И тук не става дума за онова баналното, дали ти пука какво мислят другите (винаги ни пука) за твоите взаимоотношения. Проблемът е, че каквито и да са били причините да те развълнува някой мъж, тези въпроси изместват центъра от причината да започнеш някакви отношения и целят да те вкарат в схема, която трябва или да утвърди, или тотално да отрече връзката.

И неизбежно ти вменява някакви стереотипи за успеха и провала, които може да нямат нищо общо с твоята същност, но вече си попаднал в капана. И излизането от капана, може да отнеме години, при това само ако упорито си мълчиш пред приятелките какво наистина е важно за теб в едни отношения и единственото същество, с което се съветваш е така нареченият "вътрешен Аз".

Съгласна съм, че някои обществено валидни критерии са ценни. Но това не са нито критериите къде те води, нито какво ти е подарил, нито защо не го развеждаш на показ, нито ... позамислих се... всъщност, живеенето при родителите има значение. Но затова друг път.

Понякога именно съвсместното живеене с родители, особено по нашиите географски ширини,  е най-големият гарант, че попаднеш ли веднъж в дома му, просто си оставаш там... Пред мама и татко той обикновено се самоцензурира и би бил далеч по-склонен да си прибере желаното момиче там, където е сигурен, че няма да има никакви грижи за бита и прехраната, от една страна.

От друга - тя ще бъде под контрол, когато той е в командировка, работи до късно, пие с приятели и по някаква друга причина е възпрепятстван да се прибере. Много момичета са изключително щастливи от това положение и честно казано, познавам няколко съвсем успешни брака, създадени по тази схема.

И въобще не казвам, че тези въпроси на приятелките не са добър критерии за това с кого си имаш работа, но не мога да не отбележа, че онази, която най-често ги задаваше на нас, останалите и парадираше с това каква голяма любов и привързаност цари при нея, след години се оказа единствената пребивана от бой.

Може да е било случайност..., но другата, която държеше на тези въпроси, се сдоби с най-изневеряващия мъж, който й нанесе такава психическа травма, че до ден днешен, с три деца, които отглежда сама, не дава и дума да се издума да завърже повече отношения с мъж. Казва, че е приключила с това.

Трета, която се възхищаваше на интелектуалния потенциал на своя избраник, не разви нито един свой талант, с изключение на един перфектен лимонов пай, избра цял живот да бъде секретарка плюс малко мултилевъл маркетинг на козметика сред колежките, от която заработваше около 10.50 на месец отгоре.

А таланти имаше много и когато се е случвало да я попитам "добре де, защо не пишеш поне за собствено удоволствие", само ми казваше... "не, моля те, не ми вкарвай тези бръмбъри в главата, знаеш ли колко ми се подиграва..., ще трябва да се разведа, ако го направя".

Е, 20 години по-късно той се разведе с нея заради една друга, която беше сменяла доста мъже, но за сметка на това не беше оставила свой талант неразвит. На моята приятелка, беше казал, че интелектуалното общуване му е липсвало. Две години след раздялата им, тя успя да събере своите останки от достойноство и издаде великолепна стихосбирка. С цялото премълчано "себе си".

През целия този период престана да споделя - намери своите начини да се справи сама. Мина много време, преди да започне да се хвали с новата си, истинска същност избирателно. Една нощ, към 3 през нощта ми написа на мейла - "гледай какво нещо е живота, преди  мастурбирах, за да заспя, сега не мога да заспя, преди да напиша нещо такова... следва някое чудесно стихотворение".

Впрочем, напусна и секретарската работа. Сега е редактор в едно издателство, там козметиката много не върви, но пък приложи онова, което беше научила от мултилевъл маркетинга в книгоиздаването и се оказа, че усетът й за пазар си е намерил продукта - при нашите мащаби на книгопродаване успя да реализира две много успешни заглавия.

Междувременно интелектуалката го напъди и той, разбира се, поиска да се върне при лимоновия пай, но тя вече не го прави. И си има младо гадже, което никъде не я води, вози се в нейната кола, но не я оставя да мастурбира и се възхищава на интелектуалния й потенциал. Тя не споделя много за него с приятелки, но като гледаш щастливата й физиономия, всичко е ясно.

Не съм против споделянето, то е много ценно и задължително трябва да се споделя, когато в семейството има насилие, алкохолизъм, наркомания или болест, заради която е нужна помощта на много широк кръг приятели. Но в хилядите случаи, в които едни отношения ни създават усещане за радост и че сме си на мястото с този човек, вратата трябва да се захлопне пред чуждите критерии за това кое е редно и кое не е...

Никой не е по-голям от пътя, който душата избира, за да опознае собственото си разбиране за радост и любов.

Този материал е специално написан за Edna.bg от Михаела Петрова.