Людмила Живкова си отиде преди 36 години, но легендите и въпросите, свързани с нейната смърт на 21 юли през 1981-ва, продължават да се тиражират.
Въпреки че медицинската експертиза е категорична - мозъчен кръвоизлив. И ако около земния финал на първата дама витаят различни версии, мултиплицирани от бивши приближени и "жълти" медии, то около личността и мисията й няма никакви колебания.
Защото тя е най-модерният политик в социсторията ни, въпреки че много хора се опитват да забравят този факт от летописа на смутното време.
Принцесата на народа е сред малкото действителни строители на съвременна България. Никога не е била ортодоксален комунист. Винаги е била "ужасното дете" на строя. Като всеки интелектуалец Людмила е наясно, че културата ни е продукт номер едно за износ по първо и второ направление.
По света я приемат като равна - заради космополитизма и визионерството на проектите й, заради експозицията с тракийското съкровище, показвана в десетки страни, заради желязната й отдаденост на каузата да рекламира родината. Някои от нейните идеи за развитието на държавата ни плашат номенклатурата - в София и Москва.
Людмила неспирно и фанатично работи за отварянето на България към света. Тодор Живков лаконично признава, че са го притискали да й окаже влияние, да стопира нейната динамика.
Брежнев му намеква, че трябва да укроти дъщеря си. Но има и личности, които отлично разбират Людмила. Георги Йорданов разказва, че тогавашният министър на културата в Съветския съюз Пьотър Демичев е плакал за първата дама при посещението си у нас след гибелта й.
Ако Горбачов направи Перестройката в СССР, то Людмила Живкова направи Перестройката в България. Интелигенцията от втората половина на миналото столетие и до днес я споменава с добро - заради десетките събития, продуцирани от нея: от "Знаме на мира" до гастрола на първото копие от "Джокондата" на Леонардо.
В личния си живот Людмила е строга и дисциплинирана, но и купонджийка от сой. Никога не се е правела на пуритан. Домашните партита са истински карнавал. На снимките от 78-79-а е с цигара в ръка. По това време тя вече не пуши, но пали за компания. Първата дама винаги е облечена много елегантно.
Дизайнерите правят пробите пред големите огледала във вила "Калина". Творят специални национални бродерии върху официалните й тоалети - с тях тя впечатлява и на Изток, и на Запад. По аерогарите винаги купува списания, за да е наясно какво се носи по света.
Дори Ванга не успява да прогнозира края на Людмила. След ужасяващата катастрофа през 1973-а й носят чантата на Първата дама. Пророчицата е категорична: смърт няма. Двете са много близки. Ванга й гостува в София, но не за да врачува.
Веднъж казва за Жени: "Това дете ще учи история", въпреки че бъдещата дизайнерка с диплома от Алма матер, е само на 10. Людмила и Ванга най-често говорят за бъдещето на България.
През 1990-а уникалната асамблея "Знаме на мира" е закрита, а фондация "Людмила Живкова" е преименувана на "Кирил и Методий". Целта - да се прекъснат всякакви връзки между двете институции със семейството на бившия Първи. Жени и вуйчо й Владимир без предупреждение са изключени като членове на фондацията, въпреки че са нейни учредители.
Жени и Тодор пък са от първите дарители - внасят доста голяма сума, събрана от хонорари на майка им. Центърът "Знаме на мира" е разграбен.
Идеята да се общува със света е съсипана, а много важни международни контакти с политици и интелектуалци от десетки страни - изгубени.
