Платена публикация

Моята винена история е детска

Моята винена история е детска
Снимка: netinfo

Не, наистина – историята ми с виното е детска и тази напитка сякаш ме преследва цял живот, докато най-сетне аз не се спрях и не си дадох сметка, че трябва да ѝ отделя специално внимание и нужното уважение.

Баща ми имаше един братовчед, който живееше в Сандански, а по-късно имигрира в Германия със семейството си. Преди това докато бях много малка му ходехме на гости, дори не помня в кой точно период в годината, за да посрещнем новото вино и за да ядем едни специални гозби, които бабата на този братовчед на татко ми приготвяше по повода.

Тази баба, която на мен вероятно ми се падаше далечна прабаба, беше малка, суха и жилава като дърво жена, която беше толкова подвижна и пъргава, че като деца я гледахме и се чудехме от коя ли приказка е излязла.

Тази баба дори спеше до бъчвите и ги слушаше, дори нощем, а през деня им говореше. И в момента, в който чуеше нещо специално, което никой друг от нас не съумяваше да улови – скачаше и казваше: виното е готово! Тогава цялата рода се заемаше с пълнене на бутилки, а за нас, децата имаше специално вино, от което задължително трябваше да пием по една чаша на вечеря, за да станем по-здрави и силни.

„Детското вино не напива, прави си силни!“ така ни казваше малката баба, владетелка на винените бъчви.

После баща ми замина на работа в Рим, а ние го последвахме в непознатата земя на пица, олеандри, римски останки, зехтин, вулкани, паста и… о, изненада! Вино!

Много преди да знам значението на deja vu го изпитах, в пети клас, в кухнята на приятелката ми Мариаграция, когато нейната баба от Калабрия беше дошла на гости да прекара зимата със семейството си в Рим. Един ден ни прибра от училище, поднесе ни топла супа минестроне, сипа ни по една чаша вино и на учудения ми поглед отвърна: за сила и здраве.

Това вино не беше леко, полупрозрачно и с вкус на плодов сок както това на малката жилава като дърво прабаба от Сандански. Беше по-силно, по-гъсто и определено по нищо не приличаше на вкус на детска напитка. Изпих с мъка половината чаша, а бабата на приятелката ми ме заплаши, че ако не го изпия цялото, ще се обади на майка ми, т.е. сериозна заплаха свързана с неясно наказание или най-малко порицание.

В Италия после продължих да се връщам в годините, заради красотата ѝ, заради кухнята ѝ и заради семейните приятелства. Като така, преди 15-тина години, след първото причастие на дъщерята на наши приятели, на малките сипаха aqua magica – вълшебна вода, т.е. малко червено вино, разредено с вода и им заръчаха да го изпият до дъно – за здраве.

Ето го това пусто вино, все за здраве го дават на децата! На въпросът им защо трябва да им сипват вино, ми отговориха: защото виното е в нашата кръв и в нашата култура, защото всеки регион в Италия е различен, има неразбираеми диалекти, но виното ни обединява.

И допълниха, съвсем по-практичната причина: защото така учим децата от малки да пият само хубаво вино, а не да се наливат безразборно с какъвто и да е алкохол!

Обещах си, че ако някой ден стана родител, трябва непременно да приложа тази тактика. И това обещание сега се сбъдва. 

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти