Коледа е онова вълшебно време от годината, в което всичко е някак по-красиво, по-добро, по-светло. Всяка година искаме да задържим тези уютни празници за по-дълго, а те ни се изплъзват бързичко, но оставят своята следа в нас.
Днес ви предлагаме да се вдъхновите от едно прекрасно празнично стихотворение!
На Коледа светът е много тих.
Прегръдките се сливат с тишината.
На глас да изрека това – не бих.
В мълчание се случват чудесата...
И всяка обич става споделена,
а всеки миг – подписан със усмивка.
На Коледа забързаното време
се спира насред пътя. И притихва...
И толкова е бяло, че светлее
душата ни – облечена в снежинки.
Човек е нов. И диша. И живее
с една надежда, че вълшебства има,
че бъдещето чака да го сбъднем
по-хубаво, по-истинско, по-леко.
На Коледа към себе си ще тръгнем.
От тиха обич е роден Човекът!
И пак ще се открием там навярно –
сред пътя си по-бял и от снега.
На Коледа светът е благодарност.
И чака да го изречем. С Душа.
Мира Дойчинова - irini






