Едуард II и Изабела Френска

На 25 януари 1308 г. в Булон сюр Мер Изабел е омъжена за крал Едуард II Плантагенет. По това време тя е на около дванадесет години и се отличава с голяма красота. Същото се отнасяло и за съпруга ѝ, който бил висок и атлетичен. Въпреки красотата на своята съпруга, Едуард не ѝ оказва подобаващо внимание, тъй като открито показва предпочитанията си към мъжкия пол. В деня на сватбата младоженецът целува не булката, а рицаря Пиърс Гейвстън, като тази целувка със сигурност няма да е единственото, което е случва между тях. 

Въпреки че бракът е като цяло несполучлив, от него се раждат двама сина и две дъщери.

Заедно с любовника си Роджър Мортимър, Изабел управлява като регент на сина си до 1330 г., когато младият крал, подкрепен от бароните си, им отнема властта. Независимо от молбите на майка си, Едуард III осъжда Мортимър на смърт по обвинения в държавна измяна, както и за жестокото убийство на Едуард II, станало по заповед на Мортимър. Изабел е заточена в замъка Рисинг в Норфолк, където живее до смъртта си на 22 август 1358 г. Погребана е във францисканската църква в Нюгейт, според легендата – заедно със сърцето на Едуард II.