Чудното древно жито лимец, също има лилава разновидност. Зърна див лимец са открити в разкопки, датиращи от епипалеолита в регион на Близкия изток, известен като Плодородния полумесец.

Смята се, че за пръв път лимецът е култивиран около 7500 г. пр. Хр. в периода на т. нар. догрънчарски неолит. Лимецът е силен антиоксидант и биопродукт с добри лечебни свойства. Изключително богат е на витамините А, В и Е, белтъчини и минерали (цинк, магнезий, манган, фосфор). Той олицетворява напълно Хипократовата мечта храната да бъде лекарство.

Учени казват, че витамин Е играе защитна роля за сърдечно-съдовата система, подпомага функцията на половите жлези, а като добър антиоксидант спомага за бързото извеждане от организма на свободните радикали. Минералите от своя страна способстват за нормалното физиологично състояние на организма.
 
Интересен факт е, че съдържанието на цинк в лилавият лимец е много по-голямо от това в обикновения. Високото съдържание на магнезий пък го прави изключително полезна храна за спортуващи хора и особено за страдащите от мускулни травми и разтягания.
 
И не на последно място - този вид пшеница се оказва много по-поносима за хора, които иначе проявяват непоносимост към глутена и не могат да консумират бяло брашно.
 
Професор Жу Вейбиао, изследовател на хранителните вещества към Националния университет в Сингапур, създава лилав хляб, богат на антиоксиданти, с 20 процента по-бавно разградим от обикновения бял хляб и създаден изцяло от естествени съставки. Според него лилавият хляб може да се окаже първата суперхрана в света на тестените изделия.