При психотичните хора нещата стоят по друг начин. Те често не изпитват срам, вина, емпатия. Опитват се да разберат другите по един логичен начин, и е възможно да бъдат арогантни, т.к. често им изглежда, че другите не разбират „очевидното“. Те се справят прекрасно в професии, в които емпатията би могла да бъде затрудняваща. Но в същото време е невъзможно някой да ги убеди, че страда от тяхното отношение, ако не представи логични доводи за своето страдание. А особено при емоционално страдание – тове е почти невъзможно. Истина е, че понякога във любовните си връзки всички ние понякога се проявяваме като нарцистични или психотични – просто защото силата на чувствата ни е такава, че ние си ставаме по-важни от който и да било друг. Но все пак това са временни състояния. 

Докато личностовите специфики се развиват с времето, и като цяло са постоянни. Отношенията на психотичните хора с невротичните често се дефинират като  манипулация и експлоатация. Защото те следват своите цели, а не общите. Според някои проучвания около 88% от политиците са психотични – като че ли само такива хора могат да понесат бремето на огромната отговорност. Невротичните хора по-скоро биха се разпаднали от чувството на вина и емпатия, знаейки че от техните решения наистина зависят животите и смъртта на други хора.