Забранената любов
С красивата монахиня Ана Бояджиева Левски се среща в Белград, където участва в легията на Раковски. Там Ана учи богословие и приема монашеското име Евгения. Между младите пламва искра, Васил подарява на девойката портрета си в униформа, тя му изплита ръкавици. Тъй като има познания на медицинска сестра, Ана превързва раните му, след като е опериран от апандисит. Според някои историци връзката им е чисто платонична. Според проф. Божидар Димитров обаче между Апостола и Ана е имало споделена любов, която не разваля ореола на революционера.
Потвърждение на красивата любовна история е една от любимите песни на Левски - „Отдавна ли си, момне ле, калугерица...”.
"Евгения, чийто почерк и образование надвишавали тези на Левски, често му пишела писмата. И той с удоволствие казвал, че си има секретар. Така в дни на лишения и революционен живот се започва една велика забранена и от Бога любов, за да бъде забранена за цял живот“, отбелязва в спомените си Васил Караиванов, племенник на Евгения.
През пролетта на 1868 г. двамата успяват да откраднат няколко срещи в Карлово, където монахинята учителства. След обесването на Левски Евгения се срива психически, рухва надеждата да е заедно с любимия. Умира в крайна бедност в Пловдив през 1912 г. До леглото ѝ е снимката на Апостола.