През 1968 година механикът Рашид Кадедж и приятелят му Ибрахим загиват при автомобилна катастрофа в Ливан. Година по-късно там се ражда и момченце, наречено от родителите Даниел Джурди. Първата думичка, която малкият казва, е Ибрахим, при това без някой да му е повтарял това име. Странностите продължават и по-нататък. 

Когато става малко по-голям, той отказва да приеме своите родители и твърди, че има друго семейство. Настоява, че баща му се казва Наим, както всъщност е името на бащата на покойния Рашид. По-късно, когато веднъж той прекосява мястото, където са намерили смъртта си двамата приятели, той заявява, че е умрял именно тук. Когато пък след време се среща с роднините на Рашид, ги разпознава като свои.