„Mono no aware“
Този термин буквално се превежда като „патосът на нещата“. Съсредоточава се върху дълбоката съпричастност към мимолетността на времето и непостоянството на нещата – като нашата младост, сезоните, страстта – и осъзнаването, че всичко в крайна сметка ще избледнее. Но вместо да се чувстваме тъжни, тази концепция ни насърчава да оценим, че непостоянството на тези неща ги прави толкова красиви. С практиката се учим да бъдем благодарни и да ценим красотата на настоящия момент, без да се привързваме към него. Тази концепция ни насърчава да оценим мимолетния характер на най-сладките моменти в живота и по този начин облекчава ненужния стрес и тъгата за неща, неизбежно изгубени във времето.