Вероника Стефанова е жена, която съчетава грация, талант и увереност. Носителка на титлата „Мис Свят България“, тя познава отблизо света на модата, магията на балета и предизвикателствата на живота под светлините на прожекторите. В новия епизод на „Edna пита" ще надникнем отвъд блясъка, за да открием вдъхновението, амбицията и майсторството, които стоят зад успеха ѝ.
- Вероника, вие сте част от забележителния спектакъл „Фантомът на операта“ – какво провокира този скок, от модния подиум до сцената?
- В житейски план и двете са започнали по едно и също време. Била съм на 7 години, едно красиво момиче с момчешки маниери, вероятно заради това, че имам по-голям брат. По това време майка ми е решила да ме запише на балет и курс за модели, с идеята да придобия грация. С времето се получаваха включвания и прекъсвания, и все пак балетът остана една голяма страст за мен. Правя го за удоволствие. Смятам, че хобито, на което се отдаваме с любов се превръща в успешна професия.
- Кога получихте покана за участие?
- Шест месеца преди премиерата на самия спектакъл. Ролята на Реймонда е ключова, тя е изящното присъствие на сцената. В първия момент се изплаших. Не знаех дали ще се справя. Така започна всичко – с тренировки и много часове с моя треньор Виктор Денисов, понякога беше уморително и трудно, усетихме всички емоции.
- В този момент вие сте майка, съпруга, бизнесдама, модел и в същото време – тече усилена подготовка за премиерата. Как комбинирахте всичките си роли?
- През почивните дни нямах възможност за тренировки, но останалото време беше посветено на балета. Сутрин ставах рано, изпращах децата на градина, водех бебето с мен в балетната школа. Там получаваше обич, винаги беше спокойна, сякаш разбираше, че съм ангажирана.
- Какви бяха емоциите по време на първата среща между вас и публиката?
- Това се случи преди години, по време на един коледен спектакъл в НДК. Беше вълнуващо. Моята треньорка не можеше да е до мен. Беше предизвикателство и треперех. Когато излезеш на сцената – всичко спира. Притеснението изчезва. Там си и трябва да направиш това, за което си се старал много време и да защитиш своите ментори и треньори. Минутите не се усещат.
- Когато една жена е разпознаваема и то в толкова много и различни сфери получава както комплименти, така и критики. Има ли негативни коментари и как се справяте с тях?
- Критики винаги е имало, но аз ги приемам като градивни. Семейството ми винаги ме е подкрепяло. Обикновено най-големите критики идват от мен самата, когато чуя аплодисменти – знам, че съм се справила. Казвам си, че всичко е наред... Имало е и негативи, но аз смятам, че те не изграждат и не ни карат да вървим напред.
Най-често нападателните коментари са от хора, които никога не са се изявявали, те си мислят, че е много лесно, но истината е, че зад шоуто се крие много труд и постоянство.
Ако можеш 90%, на сцената и при притеснение можеш да покажеш около 30%... Този трепет не може да изчезне.
- Спазвате ли хранителен или тренировъчен режим, каква е тайната на перфектната фигура?
- Готвя у дома, смятам, че когато човек сам приготвя храната си знае много добре как да контролира количеството, което ще консумира. Трудно се ограничавам, много обичам шоколад, дори не си представям живот без сладко. Но при мен е много динамично, нещата са крайно програмирани, имам нужда от тази енергия.
- Модата е вашата голяма любов. Наскоро се завърнахте от последния си воаяж в Италия, разкажете ни.
- Дефилирам в Италия от над десет години. Преди на срещна мъжа си, винаги съм си мислила, че ще живея в чужбина. Така протичаше животът ми, имах много пътувания. Прибирах се тук, но рядко. Човек не е господар на утрешния ден, появи се Филип и светът ми се промени. Спомням си как стоях на летището, прибирах се от Китай, следващата ми спирка беше Истанбул. Вече имахме контакт, пишеше ми красиви съобщения. По това време гледах другите семейства, детските магазини... Тогава усетих, че искам да остана тук. Съдбата ме убеди. Бях пет дни в България, прекарах времето си с него. След това отидох в Турция, имах договор за два месеца там. Бях забременяла по време на престоя си тук. Дори в Истанбул не спрях да работя, не предполагах, че съм бременна.
- Ако върнем лентата назад – как му съобщихте новината?
- Беше вълнуващо, вече настроенията ми се сменяха... Прибрах се в България, трябваше да пътувам за едни награди на морето. Женският ми период изчезна... А бях правила тест в Турция, който беше отрицателен. Направих още един у нас – излязоха две черти. Всичките мисли минаха през главата ми, не знаех кога да му кажа.
Преди това имахме разговор, след който аз се бях разсърдила. Обадих му се и явно очакваше да продължа... Поисках спешна среща и му казах, че трябва да му дам подарък за рождения му ден, който е след двадесет дни. Той се засмя и каза, че не съм добре. Когато дойде му дадох опакования тест. Той се зарадва страшно много.
- Как приема женското ви царство, вие сте родители на три дъщери?
- Живеем много забавно, той е доста ангажиран. С момичетата обичаме да пеем и да танцуваме, при нас винаги има рокли и обувки. Разберем ли, че той наближава – спираме музиката и го посрещаме кротко. Пътуванията са другата весела част. Багажът е много, друг закъснява...
- Винаги празнувате грандиозно, дори у дома. Как успявате да организирате специалните партита?
- Момичетата дават идеи от много малки. Коледа за мен започва през октомври, започвам да търся декори и подаръци. Посрещам тези дни с голямо вълнение. На 1 декември украсявам елхата, искам тя да е различна всяка година. Винаги купувам по една нова играчка. Тече подготовка и за коледно пътуване. Винаги се опакова така че да е интересно и в тоналността на елхата. Родителите ми са поканени у дома, те са щастливи и заобиколени от внучките.
- Традиционно пътувате през декември... Миналата година бяхте във Виена, какво планирате за 2026 г.?
- Сега ще е по-трудно, защото Анжи е първи клас, а за мен е важно да не изпуска уроците си. Миналата година пътувахме с мама и баба, която ставаше на 80 г. Тя искаше да посети Виена и го направихме като жест за празника. Изкарахме си много добре, а и за кой мъж се грижат пет жени (смее се).
- Говорите с голяма обич и уважение за Филип, какво ви свърза в началото?
- При нас нещата се случиха спонтанно, опознаването беше дълъг период, някак се допълваме.... Той е зодия Дева, взискателен е, иска всичко да е изпипано до най-малкия детайл и минута, а аз съм Близнак, който живее в хаос и забавление, това ми помага. Анжи като визия прилича на него, но като характер е моя. Анабел е противоположност на това, а Амели е мое копие и като характер, и като външен вид. Постоянно се смее, пее и танцува.
- Впечатление правят имената на момичетата, красиво свързани...
- Да, те са моя идея. Филип искаше да избера по-традиционни и български имена. Колкото и да обичам България, децата ми могат да искат живот навън и имена, които се произнасят лесно. Красиви момичета и красиви имена... Имам интересна история. Когато бях бременна с Анжи, имах пъзел. Трябваше да го редя, беше с много части, картинката беше на момиче с кестенява коса и големи кафяви очи. Анжи се роди точно такава, а аз си пожелах точно такова дете. След това исках коренно различно – сини очи, бяла кожа и руса коса, Анабел се роди така... В пети месец бях помечтала за Амели, исках да е с тъмна коса и светли очи, после изненадата дойде в болницата... Тя се роди така, както си я представях.
- Филип не иска ли и едно момче в отбора?
- Време е да се опознаем, откакто сме заедно или съм бременна, или родила (смее се). Ние не можем да си направим сватба...
- А искате ли?
- Да. Много обичаме да ходим във Виена.
Имахме идея сватбата да бъде в двореца Шьонбрун, не знам дали е позволено и тепърва ще проверяваме. Представям си я точно такава сватба, искам голяма красива рокля с дантели. Ако се осъществи ще е чудесно, имам доста идеи... Мислех и да сватба в планината, край Банско. Предстои ми да се фокусирам и да избера една.
- Любопитна подробност е, че и трите момичета вече са били на подиума...
- Амели беше на четири месеца и дефилирах с нея в Италия. Спомням си как един от фотографите, който е снимал над 50 корици за Vogue – качи една обща снимка на мен и бебето и написа: „Роди се звезда.“
- Искате ли те да се потопят в света на красотата или ще ги оставите сами да намерят своята страст?
- Сега в тази сфера е по-леко, не е като преди години. Те са родени в тази среда, ден след изписването са ме придружавали навсякъде. Ако изберат това – ще съм щастлива, ако изберат друго, разбира се, ще ги подкрепя.
- Съвсем скоро се реализира тазгодишното издание на „Мис Свят България“, както и международната надпревара, вие все още сте част от грандиозното шоу...
- Имахме изключително красива представителка, за мен това е конкурс с изключително голямо национално значение. Те представят страната на най-големите световни конкурси, винаги следя с интерес. Това е нещо, което те държи като трепет за цял живот. Сега преживявам тези емоции, но с нови момичета.
- Завърна ли се добрият имидж в конкурсите са красота?
- Имаше години, в които имаше твърде много конкурси. Някъде там – може и да е имало задкулисие. Но когато става дума за конкурси като Мис Свят и Мис Вселена – нещата са прозрачни, те се следят от световните централи. Това, което се случва в България, трябва да отговаря на техните критерии. Днес надпреварите се реални, избират се красиви момичета – това е сфера на нежност и интелект и не бива да очерняваме това, за което други са се потрудили. По мое време, на Мис Свят, имах огромна подкрепа от Индия, беше ми мъчно, че българите не са активни.
- Кой е трудният път на моделите, който остава в тъмнина за другите?
- Хората си мислят, че ние пътуваме, носят ни закуски и ни гримират... Има дни, в които ставаш ужасно рано, спиш в стая с много хора, от кастинг с 120 момичета, избират две... Не трябва да се отказваш, трябва да имаш дисциплина. Спомням си, че когато виждах един човек в чужбина по два пъти, вече го чувствах близък... Така е при нас. Тази атмосфера роди много приятелства, но през годините всеки пое по пътя си. С много от тях общувам, повечето имаме семейства и деца.
- Не усещахте ли страх?
- Никога не съм го мислела... Обичам си работата, приемах всичко като приключение. За мен проблем в живота е само нещо здравословно, останалото може да се реши и не съм изпадала в паника. Моделската професия не е лесна, но е много хубава.
- Коя е точката фаворит?
- Във всички държави има по нещо хубаво. Била съм в Южна Корея, Доминикана, Турция, Италия, Франция, Сърбия, Гърция, Казахстан... Имам много покани, но сега ми е по-трудно на пътувам. Не веднъж съм дефилирала в Швеция, в Мароко... Винаги опознавам културата. Последният ден от пътуването ми е посветен на разходки, обичам историите, сувенирите, обичам да посещавам различни местности. В Казахстан това, което ме впечатли е, че всички имат уважение един към друг, те са много топли хора, демонстрират почит. Ловът е много интересен... Разказвали са ми много истории. Смели и различни хора са.
В Доминиката ми хареса настроението на хората, плаж, море и танци... Спомням си как от летището ме взе Мигел – наш шофьор, казах, че обичам да пея... Докато шофираше аз чух една песен и запях, той спря, отвори врата и ме покани на танц.
В Китай е различно, там се работи много. Животът там ми се струва труден. Бях на 18 години, когато отидох там за първи път, спомням си, че си отбелязвах дните до обратния полет. В Турция се чувствам като у дома, харесвам и живота, и хората. В Италия е сърцето ми. Тръгна ли, усещам, че се връщам у дома.
- Какво ви предстои?
- Поканиха ме да участвам в парижката седмица на модата, преди беше лесно, но сега децата растат и е по-трудно. Ако не успея през този сезон, през февруари ще участвам. Предстои ми пътуване през ноември, ще бъда в Стокхолм. След това имам покана за Мароко, през декември ще имам и спектакъл.
Добави ни в предпочитани източници в Google
