Годините се сменят толкова бързо, че само отраженията в огледалото създават илюзия, че сме същите. Първото нещо, което видях, когато се събудих на първи януари, бяха цъфнали кокичета. Дърветата край тях бяха напъпили, сякаш животът няма търпение да се роди отново. Добре разбирам този ентусиазъм – преклалено кратко сме на тази земя, затова се стремим да вземем колкото е възможно повече за сърцето си, шепите побират твърде малко от красотата на света.
Времето и пространството са най-добри приятели, те с радост ни наблюдават отстрани и намират начин да ни дадат знак, ако някъде сгрешим или ако загубим правилната посока.
Зимата се бави, а слънцето ни примамва да излезем навън – там, където имаме възможност да се срещаме, да разменяме думи, да си мълчим, хванати за ръка, докато прекосяваме алеята на някой от градските паркове. Домът е мястото, където се чувстваме най-добре, но светът е този, който може да извади на показ възторга, радостта и вдъхновението.
Доскоро изчезналите врабчета отново пърхат от клон на клон, а в щастливото им писукане се долавя надежда. Природата е пълна със знаци, ние само трябва да умеем да ги разпознаваме, щом ги видим. Прощаваме си стари грехове и се чувстваме точно като тях – свободни и жадни за нови приключения.
Раните трябва да бъдат излекувани, ако не искаме да се взираме в тях. За да се насладим на живота, трябва да опознаваме останалата част от безкрайната му красота.
Ниският хоризонт прави човека малък. Вървим ли с високо изправена глава, ще имаме възможност да видим цветните покриви и короните на дърветата. Крачките, които правим, са само средство да продължим по пътя си напред. Тротоарът винаги е един и същ, за да му обръщаме голямо внимание.
Огледалата лъжат. Те са ласкатели, които се опитват да ни кажат, че всичко е постарому и че няма по-важно нещо от рутината. В навиците няма нищо лошо, но ако се оставим единствено в тяхна власт, пропускаме възможността да разгърнем потенциала си пред останалите хора. Само другите и отношението им към нас могат да ни накарат да повярваме, че сме свършили нещо запомнящо се, че имаме значение.
Приемам избързалите кокичета като хубав знак. Нетърпеливите врабчета също са добра поличба. Техните крехки гласчета ме приканват да изляза навън и аз няма да се поколебая да го сторя. Слагам едно джинсово яке, нахлузвам старите маратонки и излизам. Не поглеждам в огледалото – в него високите хоризонти не могат да се отразят. А аз от сърце си пожелавам моите да бъдат такива. Пожелавам го от сърце и на вас.
Прочети още от Добромир Банев:
- „Бъднуване” е дума, която трябва да изпълним със съдържание
- Стъпвай уверено, гледай към звездите
- За сина майката е любов, която не прилича на никоя друга
- Любовта е странен случай
- След гръмкия смях на влюбени се обичаме повече
- За вечността са нужни двама
- Лековитите стрели на Купидон
- Утрото не е по-мъдро от вечерта
- Другото лице на тишината
